В къщи решихме да си играем на харем. Вместо фереджета ползваме тъй модерните напоследък болнични маски. То не, че толкова го решихме, колкото обстоятелствата го наложиха, тъй като част от нас бяха болни, а друга – не. Направихме териториално разпределение на апартамента, а нашия отбор разработи сложна система от сигнали включваща кихания, кашляния и повишаване на телесната температура на кого, колкото му идва отвътре. На третия ден обаче възникна тактически проблем – как отбора на болните да задържи положението с маските, като им протекоха носовете?
(В момента играем второ ниво – отбора на болните е отбора възстановяващите се, а отбора на здравите пое функциите на отбора на болните и сега на тях им текат носовете.)
Задача №2
В рамките на 5-7 дни трябва да давате на детето си 15 вида лекарства под формата на таблетки, сиропчета, капки или прахчета. В същото време разрешените храни са само: варен картоф, варен ориз, сухар, бисквити (о, да не забравим и варения морков).
Изчислите колко са кулинарните комбинации от изброените продукти и се опитайте да жонглирате с тях 4 дни. А сега опитайте с 6 дни. Ще познаете, че сте решили задачата правилно по това, че детето ви не се гърчи от остри коремни болки, въпреки че го тъпчете с почти цялата продукция на фармацевтичната индустрия.
Задача №3
Хубаво е да излезете от вкиснатото болнично настроение по някакъв начин. Дали обаче е добра идея да си повдигате духа, гледайки “Мистър Бийн”, ако сте нападнат от остри пристъпи на кашлица, отличаваща се със свойството да не спира, след като веднъж е започнала? Отговорилите положително да опитат:
а) да гледат “Мистър Бийн” без да се разсмеят;
б) да се разсмеят без да се закашлят.
Задача №4
Възможно ли е този грип, дето го караме да е свинският, след като вместо да се угоим, всички смъкнахме по няколко килограма?
_________________________________________________
До нови срещи след още няколко дни, когато лечението ще е приключило и (надявам се) кашлицата – отминала!
„Нищо не е достатъчно дуракоустойчиво, защото глупаците са така изобретателни.“
Само на мен ли ми се набива в очи противоречието?!? От кога изобретателността върви за ръка с глупостта и еднаквото (иначе казано – стандартното) мислене е издигнато до висотата на величието?
Радост Блогова: Добър ден, драги читатели! Намираме се сред красивата природа в местността край Сопот. Тук сме по покана на Подуенските баби, които са решили днес да извършат първите си полети с парапланер. Пилотите, които ще летят в тандем с бабите, са вече тук и подготвят екипировката, но доколкото разбирам ще трябва да изчакаме доста за подходящ вятър. Ето ги и тях – сред глъчка и смях пристигат самите Подуенски баби!
(Предварително се извинявам, че записът е непълен и присъстват само откъслечни моменти, но за известно преме оставих диктофона си без надзор и очевидно скучаещите баби са решили да проверят “тез’ копчета за кво ли са”.)
– Младеж, къде си си оставил мАтора ни знам, ‘ма каската ти’й ощи на главъта.
– На Варвара тука й турете поне две момчета, чи е по-дибелшка – един ни мож’ я дигна гори.
– Моля, никой да не пипа екипировката – изключително опасно е.
– Младеж, аз туй дет’ го рече ни гу знам, ама в тез вЪрви и тез големи чаршафи, дет’ сте ги опнали връз тревата, някой ша се препъне и ша се претрепе, тъй да знайш!
– Аз нема да са качвам гори, ама съм ви донесла, момчета, от домашната ракийца на моя дедо – огин е, огин! Я пийнете по 1-2 чашки да са сгрейте дукат’ чаками.
– Сийке, ила виж какво макраме са плите само от въжетата на туй дет’ шъ летим с него – идно пано шъ изкараме дукат’ чакаме.
– Аз пък съм си ‘зела плетка – да ни си губя времито горе на тандема.
– Кино, мари, да ти са ни види и чисницата – как’о зафана да сгъваш парашутите по тревътъ.
– Не му са вика парашут, ами параЛЕТ – нъл’ лети.
– ПараПЛАНЕР, бабо – вмята примирен мъжки глас.
– Тъй де, нъл и аз туй рекох, момче.
– Какви пет крачки, докат’ излетим бре, момче, знайш ли как мъ върти коляното – едвам ходя.
– Ни бой са ма, Ганке, шъ ти дам мойти магнитни наколенки.
– Марийо, свали си ролките от глъвъта – у фризжорскио салон каските са други, с тез’ тука не мож’ са накъдри.
– Сийка що тъй я умутаха с тез върви и ремъци?
– Да не им избега сигур’…
– Ганке, виж идно младинко веке каца.
– Те гаче се залюбиха с пилотчето – я как са пригръщат.
– Тц, тц, тц, оти са мъчат, ам’ не ходят да си легнат…
– Бабо, прилошава ли ти като гледаш от високо?
– Ни бой са, момче, аз без очила нищо не видим. Преди да тръгнем ша ги сваля и хич няма да разбера на колко високо сми.
След полетите всички Подуенски баби бяха в отлично здраве и разположение на духа, а пилотите обявиха край на летателния сезон. И отидоха да се възстановяват психически.
Oчаквайте следващия ни репортаж от центъра на събитията! С Вас беше Радост Блогова.
Пол,Бърт и аз седяхме заедно във влака и просто свободно общувахме. Един от нас,може да бях аз, започнах казвайки защо не можем да създадем вселена без сблъсъци и Нийл започна да обяснява, ако направиш това ти можеш да създадеш всичката материя и лъчения във вселената, и така ние разговаряхме,всеки допълвайки мнението на другия и оставяхме нашето въображение да се развихря. И докато разговаряхме така, аз научавах все повече и повече за възможността тези сблъсъци да са предизвикали всички ефекти в ранната вселена и стигнах до извода,че когато се сблъскат е възможен голям взрив.
Големият взрив е вследствие на сблъсък между два паралелни свята. Но как може такъв сблъсък да сътвори светът,който познаваме? Вселената която познаваме има огромни групи от материя,които наричаме звезди и галактики. Ние знаем,че нашата вселена е нееднородна. В действителност има мъглявини, има звезди, има галактики, има квазари, има струпвания на материя. Сега трябва да бъде обяснено как сблъсъкът между паралелни вселени може да доведе до образуването на тези групи от материя. Има ли нещо в мембранните вселени, което може да го обясни?
Хората си представят мембраните като плоски,перфектно равни, геометрични плоскости, но за нас е ясно,че това схващане е невярно. Те не могат да са перфектно гладки. Те трябва да са вълнообразни. Какво би станало ако тези мембрани се доближат и по повърхността на всяка мембрана има вълни и когато те се приближат,те не се удрят по едно и също време на едно и също място, а в действителност се удрят на различни места в различно време.
Ние открихме, че при движението си тези мембрани буквално се вълнуват, така че, когато те се удрят с вълните образуват материя. Паралелните вселени се движат през 11-тото измерение като вълни и като всяка вълна те се накъдрят. Вълните са тези, които са образували материята по време на Големия взрив.
Най-сетне те имали своето пълно обяснение за раждането на Вселената и сега можели да извършат нещо дори още по-задълбочено. Те можели да пренесат обратно във времето законите на физиката до момента а Големия взрив и дори във времето преди него. Съществуването на мембраните предполага, че времето е съществувало и преди Големия взрив. Времето може да се проследи и до преди този Парадокс. Можете да се върнете назад, и още по-назад във времето докато достигнете момента на експлозията и да се пренесете в един друг свят.
Когато мембраните се сблъскат, сблъсъкът им може да бъде описан посредством М-Теорията вече с езика на математиката и науката, а не да остане необяснима във времето експлозия. Необяснимият парадокс изчезнал и това отнело само един час. “След това отидохме на представлението.”
Тази идея е толкова нова, че обсъждането и току що е започнало, но се допуска, че Айнщайновата недовършена теория най-сетне е създадена. М-теорията наистина има потенциал да обясни всичко във Вселената, но в победата има и горчив вкус, защото в края на това дълго търсене, науката открива че вселената вероятно не представлява нищо специално. Тя не е нищо повече от една от безбройните мембрани, само една от многото вселени, които изграждат света.
Последните разбирания за света е че има неограничен брой вселени всяка с различни закони на физиката. Големи взривове вероятно произтичат постоянно. Нашата вселена съществува в съжителство с много други, които са също в процес на разширение. Нашата вселена е само един мехур, плуващ в океан от мехури.
Но дори това не е краят на тази история. Сега, когато Теорията за Всичко е може би открита, мнозина са нетърпеливи да я използват. Физиците се подготвят за последен полет на въображението: да създадат вселена, която да е без никакви мистерии и неразгадани въпроси.
“За известно време работих с няколко души по въпроса дали е възможно или не принципно, да се създаде нова вселена в лабораторни условия. Ние не знаем дали това е възможно или не. Изглежда, че най-вероятно е възможно.” Бихте могли да създадете вселена дори във вашето мазе. И тя няма да измести вселената наоколо дори и да порасне огромна. В действителност тя ще създаде свое собствено пространство растейки и в действителност за много кратка част от секундата ще се разграничи напълно от нашата вселена и ще еволюира до отделна, самостоятелна вселена, достигайки космически размери без да заеме каквато и да е територия от тази, която обитаваме.
_____________________________
преводът е от субтитрите към филма
Внезапно 11-тото измерение се изпълва с Мембрани – пресичащи се и такива с дупки в тях, други с форма на поничка – съществуват най-различни видове. И всяка от тях е възможна вселена
Другите вселени са паралелни на нашата и може да са много близко,но ние никога не сме го осъзнавали. Те може да са напълно различни, с различни природни закони. Може не всички да имат живот,но група от тях ще имат живот и каквато и да е тази група,ако вселените са безкраен брой ще има безкрайно много вселени които имат цивилизации. Някои от тези вселени ще изглеждат точно като нашата, с изключение на това,че може би теб няма да те има там.
М-теорията става все по-странна и по-странна, но би ли могла тя да бъде теория обясняваща всичко във вселената. За да има тази възможност трябва да може да направи нещо, което досегашните теории не са могли. Тя трябва да осмисли странната история относно избухването на Големия взрив. М-теорията излиза с доста ексцентрично обяснение и паралелните вселени са в неговата основа. В началото на 2001 година мъдрото заключение е било, че единадесетото измерение е мирно и тихо място с мембранни вселени,плавно носещи се през него, но Бърт предположил по-вълнуваща идея. Вселените се движат през 11-тото измерение, като гигантски турбулентни вълни. Тези неща се движат. Те не са статични, те са както знаем като всяко нещо около нас, което може да се движи, но няма място за всички при това движение. В действителност, ако те се движат, много вероятно е да се сблъскват. Те или се раздалечават една от друга или обратното,се приближават към контакт и нещото,което ме заинтересува много рано е какво става ако се сблъскат?
За новото поколение от космолози, като Нийл Тарок теорията на Бърт за единадесетото измерение звучи интригуващо, но той и неговите колеги имат нещо друго наум. Те все още се борят с големите проблеми на космологията. Имало ли е начало? Продължава ли времето и преди големия взрив? Откъде се е появила вселената? И преди всичко те още се стремят да отговорят на най-големия въпрос: кое е предизвикало началото на Големия взрив,на този парадокс? Никой няма обяснение за това странно явление, освен че то е започнало в точно определено време и казват,нека да продължим от тук нататък без да мислим какво е било преди това, а това е доста незадоволително. Това е най-дълбокият проблем на космологията. Ако разкриеш този парадокс ти са на прага на пълната теория за вселената.
Повечето космолози започнали да мислят, че никога няма да открият този отговор. Те почти се били предали, когато Тарок и неговите колеги чули Бърт да излага своята идея за пръв път. На конференция в Кеймбридж пионери на М-теорията се били събрали заедно да обсъдят нейното развитие. Бърт бил звездата на шоуто. Неговото виждане за бурно единадесето измерение развълнувало събраните физици и привлякло вниманието на космолозите.
«Ние чухме огромно разнообразие от идеи. Идеите,които впечатлиха най-силно Нийл и мен бяха идеите представени от Бърт.» През последния ден на конференцията Нийл Тарок, Пол Щайнхарт и Бърт решили да отпочинат. Те отишли на представление. «Искахме да гледаме пиесата „Копенхаген“, която представяха в Лондон по това време и тримата взехме влака за Лондон вечерта и имахме заедно около час във влака да седим и говорим за нашите идеи.» По време на пътуването те започнали да обменят идеи. Трима физици,един влак,и най-голямата загадка на вселената: Кое е предизвикало Големия взрив.
И двата лагера са били абсолютно сигурни,че другите грешат. Сега внезапно те осъзнали,че идеално се допълват взаимно. С добавянето на допълнителното измерение Струнната теория отново е в разцвета си, но сега е много по-различна. Какво е станало със струните? Малките невидими струни на струнната теория се приемат за основни градивни елементи на материята във вселената, но сега с добавянето на единадесетото измерение, те са променени. Те се разтягат и сливат. Изумителното заключение било, че цялата материя във вселената е свързана в една огромна структура: „Мембрана“.
В действителност цялата вселена е Мембрана. Работата по обяснението на цялата вселена можело да започне отново и в основата и да стои тази нова теория. Тя била наречена Мембранна теория, или М-Теория. Толкова енигматична и задълбочена изглеждала теорията,че че някои приели буквата М за символична и за други значения. М-теория. М значи магия,мистерия или мембрана. Очите на физиците заблестяват, когато заговорят за нея. Може би М означава майка, майката на всички струни. Може би е магия. Може би величие, величието на универсалната теория за вселената.
С М-теорията изглежда,че най-сетне имаме теория,която може да обясни всичко във вселената, но преди да отсъдят дали всичко това е истина, учените трябва да научат повече за новото единадесето измерение. Бързо станало ясно,че това е място където всички нормални закони приети от здравия разум не съществуват. Едновременно то е безкрайно дълго,но се побира в крайно малко разстояние.
Максималният размер на единадесетото измерение, би трябвало да е нещо от сорта на трилионна част от милиметъра. Това е 10 на -20-та степен от милиметъра. Говорим за милиметър разделен на числото 10 с 20 нули отзад, така че това е много,много малко. Това значи,че то съществува във форма една трилионна от милиметъра във всяка точка на нашия триизмерен свят. То е по-близо,отколкото са дрехите до твоето тяло и въпреки това остава невидимо.
В това мистериозно пространство плува нашата вселена. На пръв поглед никой не може да си представи как става това. Тогава някой предположил,че може би плува като тънък гумен чаршаф. Друг предположил,че е по-скоро като вибриращ балон издухан безцелно всред пространството. И ако това не било достатъчно сюрреалистично,било предположено че може би има и друга Мембранна вселена пулсираща на противоположният край на единадесетото измерение.
Отначало тази идея не била приета много на сериозно, но все пак била възродена поради въпроса на физиците,защо нашата вселена е в действителност сама. Всичко започнало от Лиза Рандал. Хората гледат на скалното катерене като на физическо занимание, но можете да откриете,че можете да се концентрирате и върху други детайли. То е като решаване на проблем,игра, Или като решаване на пъзел. Рандал била привлечена от очевидно необясним феномен: слабостта на гравитацията. Съществуват различни сили,които виждаме в природата. Повечето от тях ние разбираме донякъде и изведнъж ето гравитацията, която изглежда много различна. Гравитацията е изключително слаба в сравнение с останалите природни сили. Вие можете да се огледате наоколо и да кажете,че гравитацията не е толкова слаба, но ако осъзнаете че се създава от цялата планета Земя ще вникнете в смисъла на нещата.
Гравитацията наистина не изглежда слаба в живота на всеки от нас. Тя е отговорна за това краката ни да стоят твърдо на земята а също и да държи Земята в орбита около Слънцето, но всъщност тя е изключително слаба в сравнение с другите природни сили. Лесно можем да докажем това като вземем обикновен магнит и го доближим отгоре към метална карфица. Всички знаем,че магнитът ще повдигне карфицата от масата,което ярко демонстрира слабостта на гравитацията сравнена дори с магнитните сили на този малък магнит. Оказало се,че има много нови идеи за обяснение слабостта на гравитацията в светлината на новото измерение. След появата на М-теорията, Рандал и колегите и се заинтересували дали тя може да даде обяснение. Би ли могла гравитацията да изтича от нашата вселена в празното пространство на единадесетото измерение? Възможно е гравитацията само да изглежда толкова слаба а всъщност да е толкова силна, колкото и останалите сили но да отслабва, чрез изтичане в 11-тото измерение, което ние не виждаме.
Рандал се опитала да изчисли как би могла гравитацията да изтече от нашата Мембранна вселена в празно пространство, но не открила отговор. Тогава научила за теория, че може би съществува друга мембрана в единадесетото измерение. Тогава и дошла наистина странна идея. Ами ако гравитацията не изтича от нашата вселена а се влива в нея? Ако идва от тази друга вселена? В тази друга мембрана гравитацията би трябвало да в силна както другите сили но по време на пристигането до нас става само блед сигнал. Сега преразглеждайки изчисленията си установила,че всичко пасва идеално.
Да си представим,че имаме две мембрани. Да кажем,че тук е едната в която сме ние и една в която седи,ако я има,друга материя но не нашите частици,не материята от която сме изградени и не материята свързана със силите, които виждаме. Ако ние се намираме на друго място в това измерение, ние ще чувстваме, гравитацията на тази материя много слабо защото тя е в силата си около тази другата материя. Ние усещаме само опашката на тази гравитация.
Слабостта на гравитацията най-после може да бъде обяснена, но само чрез приемането на идеята за паралелните вселени. Идеята на Рандал отворила кутията на Пандора. Сега внезапно физици от цял свят се струпали в единадесетото измерение за разгадаването на стари проблеми и всеки път изглежда,че намирали перфектното обяснение в другата паралелна вселена. И накъдето и да се обърнели, намирали все повече и повече вселени. От всеки ъгъл на единадесетото измерение изплували паралелни светове.
Някои говорели за 3-мерни мембрани като нашия собствен свят, други за плоски повърхности от енергия, трети дори за цилиндрични.
(следва продължение)
___________________________
преводът е от субтитрите към филма
Физиците избягват да говорят за тези странно звучащи събития във вселената, периоди от секунди или дори стотици и хилядни от секунди, или 10-35 сек. непосредствено след Големия взрив. Абсолютно фантастично.
Ако всичко във вселената трябва да бъде обяснено със струнната теория тогава тази теория и теорията за Големия взрив трябва да се слеят и перфектно да се допълват взаимно. Все пак едната разкрива раждането на света, а другата обяснява цялата му същност. Това е очаквано заключение.
Физиците стояли на ръба на славата, но изведнъж всичко рухнало. Както и да опитвали те не съумели да съчетаят двете теории и тогава след 10 години труд се случило дори нещо още по-лошо: и двете им любими теории започнали сами да се разпадат.
Първо се появил проблемът с Големия взрив. Космолозите предполагали, че връщайки се назад във времето ще изминат напълно целия път до самото начало на Големия взрив. И няма да останат пропуски, но след дълги години на проучвания се оформил неразрешим проблем, най-важният от всички. Въпреки фактите върху които се изгражда теорията за Големия взрив те не казват абсолютно нищо за самия Голям взрив. Не казват какво, как, защо се е взривило и какво го е накарало да се взриви. Те дори не описват и не могат да ни дадат представа какви са били условията непосредствено след Големия взрив.
Фундаменталният проблем пред космолозите е, че законите на физиката, както ги знаем не важат за самия момент на Големия взрив.
Някои хора ще кажат, добре, къде е проблема, какво толкова като не са спазени законите на физиката в този момент? За физиците това е бедствие. Целият ни живот е обоснован на схващането, че вселената се подчинява на твърди закони, закони,които могат да бъдат описани на езика на математиката и самата вселена ни поднася сюрприз, тайнствено място отвъд физичните закони.
Самото начало на Големия взрив е единствената и най-голяма загадка за Космологията. Тя е определена като парадокс. Когато погледнем това начало през Айнщайновата Обща теория за относителността ще открием това което наричаме парадокс, космически парадокс, който можем да кажем, че разрушава уравненията.
Но дори проблемът около Взрива, скоро е бил засенчен от друг. Струните също се оказват в беда. Надеждата е била, че струнната теория ще еволюира до единствено и универсално разбиране за същността на вселената, но докато все повече и повече хора работели,се случило нещо озадачаващо. Физиците разработили втора версия, а след това и трета. Скоро имало 5 различни струнни теории.
Теорията вече не била единствена и не била универсална. Пет при това не е голям брой, той е огромен за нас,защото искаме да имаме една универсална и окончателна теория и това определено е проблем, определено е голяма криза.
И така много време било отделено за проучването на 5-те теории, но в човешкия мозък остава въпроса защо има 5 такива, не може ли да е само една? Струнната теория започнала да се разпада. Изглеждало, че Теорията за Всичко е толкова далеч,колкото винаги е била. циниците започнали да твърдят,че Струнната теория е тромава, безрезултатна, просто не е пътят който ще доведе до Теорията за Всичко, тя е теория за нищото.
Но точно преди учените да изоставят всичките си надежди, било направено ново,удивително откритие. Това ги вдъхновило да подновят своята работа и ги накарало да се изправят отново пред най-непопулярната си идея,паралелните светове. Когато струнната теория се разпаднала, не всички се отчаяли. На някои хора този факт дори им допаднал. Ако струнната теория наистина е това, което я наричат – Теория за Всичко 5 теории за Всичко изглеждат като смущаващо голямо изобилие.
Майкъл Дъф бил изгряваща звезда на по-ранна идея наречена Супер Гравитация. Струнната теория я изместила и това почти разрушило кариерата на Дъф. Физиците имат склонността да се ръководят от временни и модни тенденции в науката. Има учени,които диктуват насоките в които се развиват идеите. Това е доста самотен път в много аспекти.
Когато се опитвах да се дипломирам получих внимание и одобрение от много, казаха: изглежда добре, може да си прав или да грешиш, но разбрах ако се занимавам със Супер Гравитацията няма да си намеря работа. Това което прави толкова горчив труда на учените работещи върху Супер Гравитацията е, че по начало тяхната теория не е много по-различна от струнната. В действителност основното разногласие между тях е един детайл, който за незапознатите с материята, би изглеждал незначителен.
Става въпрос за броя на измеренията във вселената. Ние нормално считаме, че живеем в тримерна вселена. можем да се движим в 3 посоки: ляво и дясно,нагоре и надолу, и напреди назад, но физиците обичат допълнителните измерения. Айнщайн предположил,че времето е четвъртото измерение. По-късно някой предположил пето пространствено измерение, а друг шесто. Броят им продължава да расте. Това са измерения, които ние реално, не можем да възприемем с нашите сетива. Повечето са микроскопично малки но учените вярват,че те наистина съществуват.
Според струнната теория съществуват точно 10 измерения. Ако имате малка вибрираща струна, трябва да има и достатъчно пространство за нея, в което да вибрира и когато някой изчислява това математически,ще открие много точен отговор. Нужно е 10-мерно пространство за нея. Десет измерения. Девет пространствени и едно за времето.
Поддръжниците на Супер гравитацията пък са убедени, че измеренията са единадесет. Уравнението на Супер гравитацията добива своята най-вярна и точна форма когато е написано при условията на единадесет измерения .
Така,че има борба между десетте и единадесетте измерения. В доминиращата 10-мерна група има стотици теоретици, работещи за разнищването на всички свойства на познатата ни вселена от една гледна точка:вибриращите струни, а освен тях има и малка група отцепници, работещи с единадесет измерения.
Докато струнната теория е била във възход, малцина са гледали сериозно на единадесетото измерение, но момчетата на Супер гравитацията никога не са се предавали. Винаги дълбоко в себе си съм бил убеден че единадесетото измерение ще дочака своя ден. Не бях сигурен кога и не бях сигурен как, но бях убеден,че рано или късно единадесетото измерение ще застане центъра на нещата.
Сега обаче нещата коренно са променени. Струнната теория е в беда. Петте и различни варианта означават,че тя не може да е всеобхватната теория, която физиците търсят. Изглежда че е опитано всичко възможно за спасяването на струнната теория. Или,почти всичко.
И тогава идва изумително откритие. Това е още една сензация,която революционно променя пейзажа. В отчаян последен опит теоретиците добавили едно последно нещо към любимата си теория. добавили точно това,което десетилетия наред отричали: единадесетото измерение.
И се случило нещо почти магическо с 5-те съперничещи си струнни теории. Всичко се променило по един много забележителен начин, Наистина било невероятно-оказало се,че те са съвсем еднакви. Тези пет струнни теории се оказали просто различна проява на една основна,фундаментална теория, точно тази теория,която е била изоставена в началото на 80-те години.
С 11-мерният поглед от върха на планината надолу може да се види струнната теория като част от една по-голяма реалност, реалността на единадесетото измерение. Чудесно е чувството да знаеш че всичките тези години на работа с единадесетото измерение не са били напразни. (следва продължение)
___________________________
преводът е от субтитрите към филма
Представете си че можете да откриете обяснение за всяко нещо във вселената, от най-малкото възможно събитие до най-великото. Това е мечта,която е ангажирала умовете на най-великите учени след Айнщайн. Сега те смятат,че може би са успели.
Тази теория е изумителна и дава невероятно заключение: Вселената в която живеем не е единствената.
В продължение на стотици години науката е развивала схващането, че може би съществува мистериозен, свят скрит отвъд човешките възприятия. Учените мистици отдавна твърдят, че такива светове съществуват. Те,казват тези учени,се обитават от духове и призраци.
Но последното нещо,което науката желае е да бъде замесена в такива суеверия.
След 1920 година физиците се опитват да дадат разумно обяснение на едно странно откритие. Опитвайки се да определят точната локализация на електроните в атома те осъзнали,че това е напълно невъзможно.
Електроните нямали такава.
Изучавайки свойствата на атома,учените открили,че той е много по-странен отколкото някой,някога си го е представял.
Частиците действително имали свойството,в известен смисъл, да бъдат на повече от едно място в едно и също време.
Единственото разумно обяснение, което може да се даде е, че частиците не съществуват само в една вселена. В съществуването си те преминават през повече от едно измерение, и съществува неограничен брой такива паралелни вселени, всяка от тях малко различна от другите.
В действителност е възможно да има паралелна вселена, в която Наполеон да е спечелил битката при Ватерло.
А в друга,Английската империя да е запазила своята колония Америка.
А в някоя ти може да не си се родил.
Всъщност всяко нещо, което се случва, е само в една от възможните алтернативи, което значи, че вселената, която познаваме е алтернатива на вселената в която Ал Гор е президент, а Елвис Пресли е още жив.
Тази идея е толкова невероятна,че десетилетия наред учените я отхвърлят, но с течение на времето паралелните светове ще се разкрият пред нас. И ще бъдат много различни, дори по-различни от това Елвис да е още жив.
Има стара поговорка,която казва: Внимавай какво си пожелаваш,защото може желанието да се сбъдне. Дълго време най-горещото желание на учените е било да открият проста и стройна теория,която да даде обяснение на всичко във вселената.
Това е мечта,която неволно ще доведе до преоткриване на паралелните светове. Това е мечта,която ръководи работата на почти всеки физик.
На ледената пързалка аз съм под влияние на фундаменталните закони на физиката. В светлината на сътворението ние вярваме,че вселената е симетрична тя е чиста, тя е стройна. без триене Нютоновите закони не важат, чисто, стройно и красиво,чисто,благородно,елементарно,точно както е било в началото на времето.
Когато бях дете,в основното ни училище, учителят влезе в стаята и обяви,че е починал велик учен и във вечерните новини,същата вечер имаше съобщения за него,включително незавършен ръкопис от негова велика разработка. Аз исках да разбера какъв е този ръкопис.
Година по-късно аз научих,че това е било опит на Алберт Айнщайн да създаде Теория за Всичко, Теория за Вселената и пожелах да бъда част от това. Айнщайн не успя да постигне целта си с Теория за Всичко, но отново и отново други смятат,че са на границата да постигнат това.
Всичко това бяха само мечти и желания до скоро.
През 80-те години настъпи революция. В университетите по света се появиха нови научни идеи. Най-сетне изглежда,че всичко във вселената ще бъде обяснено.
Във Великобритания известният физик Стивън Хокинг, изрази своята увереност, че физиката е готова да прочете умът на Господ. В такъв случай, в скоро време не биха останали големи научни проблеми.
Но една от идеите беше наистина революционна. Тя изглежда наистина бляскава Теория за Всичко и е резултат от въображението на учени като Бърт Оврат.
Всичко се обосновава на струните. От зората на физиката се е смятало, че материята е изградена от частици. Но сега променяме своя възглед. Сега мислим, че материята е изградена от струни.
В продължение на години се е вярвало, че цялата материя на вселената е изградена от малки, невидими частици. Сега внезапно учените установиха,че са работили в погрешна посока. Частиците са наистина малки,но са струни. Теорията е наречена Струнна теория и поддържа становището,че материята струи от тези струни, като музика.
Можете да ги оприличите на струни на виола или китара. Ако ги дръпнете по определен начин ще получите определена честота, но ако ги дръпнете по различен начин ще получите още, различни честоти от тях и в действителност,се получават различни ноти.
Цялата природа е изградена от тези малки музикални ноти, изсвирени на тези супер-струни. Всичко което внезапно разкриваме е, че вселената е симфония и законите на физиката са акордите на супер-струните.
Струнната теория е толкова провокативна и странна, че незабавно започва да изглежда като перфектната Теория за Всичко. Наистина е зашеметяваща. Тя е красива,елегантна и проста теория така че някои хора казват – добре тя е толкова стройна и проста, защо не се опитаме да я използуваме като основа за принципите на вселената.
Но струнната теория е наследник на незавършената теория Айнщайн за Всичко. Тя трябва да се докаже. И по-точно,да даде обяснение за един точно определен момент: раждането на вселената.
Произходът на вселената винаги е бил специална материя за космолозите, които изследват огромния свят на звездите и галактиките. Те също смятат,че са на ръба на велик триумф, пълното разбиране на това как е бил създаден светът.
Те отдавна знаят,че всичко е започнало с гигантска експлозия-Големият взрив.
Но сега космолозите са доразвили идеите си. Те се връщат назад във времето, започвайки от наши дни, и все по-близо и по-близо до Големия взрив. Тяхната работа е изключително прецизна.
Ние имаме доверие в изследванията за периодите от наши дни до времето, когато са се оформили звездите и галактиките и вселената е била само на милиард години. Или до още по-назад във времето на оформянето на първите атоми, когато вселената е била на няколко стотици хиляди години. И дори когато се оформили първите ядра и вселената е била само на няколко секунди.
Физиците избягват да говорят за тези странно звучащи събития във вселената…
(следва продължение)
____________________________________
преводът е взет от българските субтитри към филма на BBC
