История за Поп Каро

(Една история специално за Вили и нейната готварска книга)

Той предпазливо отвори вратата на стаята. Тя, вече будна, седеше в леглото по потник и неговите къси панталони и редеше карти. Седна внимателно до нея и я целуна по рамото:

- Добро утро! Какво е това?

- Пасианс.

Известно време той я следи мълчаливо.

- А аз кой съм?

- Ти си поп каро.

- А-а-а… – гласът му не изразяваше кой знае какво разбиране. – И какво казват картите?

- Че е твой ред да направиш закуска – закачливо му се засмя тя. – Палачинки!

- Ще ти кажа аз едни палачинки – разсмя се той, събаряйки я на леглото, като разпиля редените с такова старание карти.

След час и половина, докато слагаше палачинките на масата, той и каза:

- И да знаеш, че правя палачинки само за хора, които много обичам.

Очевидно това бе правилната реплика, защото му спечели една дълга целувка, а после и още една. След това и двамата лакомо се нахвърлиха върху закуската.

- И аз ще ти правя палачинки – заяви тя с пълна уста. – Нали си купих готварска книга. Онази мъничката, специално заради палачинките я взех.

Той я гледаше с меките си сини очи, щастлив от глупостите, които му бъбреше и това, че може просто да й се наслаждава.

 

След много години…

 

- Мамо, ядат ми се палачинки – две блеснали очи цъфнаха на вратата на кухнята.

- Колата е в сервиз. Ще отидем някой друг път.

- Ами, хайде да си направим в къщи – заподскача около нея малката й дъщеричка.

- Миличко, знаеш, че палачинките в къщи ги прави баща ти. – Опитваше се тонът й да бъде търпелив.

- Е, да, ама тате не живее вече при нас. Хайде да ми направиш ти! Не ми се чака до другата събота! Моля те! Хайде…

Стана й ясно, че подобен спор не е по силите й в края на работния ден и се предаде.

- Тук някъде имах една стара готварска книга. Вътре трябва да има палачинки… – и примирено се запъти към шкафа.

- Аз ще избера сладко. Дали е останал от течния шоколад – възбудено забърбори малката гладница.

Майка й сложи малката книга на масата и тя се отвори точно на страницата с палачинките. Не беше изненадващо, защото страницата беше отбелязана с карта за игра – поп каро. Някакъв бегъл спомен се опита да си пробие път в съзнанието й, нещо свързано с палачинки и поп каро, но не успя да се задържи и тя раздразнено пропъди мисълта. Тъкмо отваряше вратата на хладилника, когато неочаквано за себе си се спря. Обърна се към дъщеря си, която тъкмо излизаше от кухнята и каза:

- Знаеш ли, защо не поканим баща ти на палачинки?!

Две палави опашки рязко се завъртяха и притежателката им възторжено изкрещя тичайки през коридора:

- Веднага ще му се обадя, мамо!