Живот като на кино

   Жени ме предизвика да напиша моите 4 филма, в които бих живяла, от поредната верижна блог игра. Обещаното си е обещано!

   1. „Лабиринт“ – спомняте ли си този филм от далечната 1986 г., смесица от приказка и фантастика. Харесвам го заради това, че там стандартното мислене не беше на почит. Ще ви преразкажа само един от многото си любими моменти и ще разберете какво имам предвид. Дъбоко мрачно подземие и никъде не се вижда врата или някакъв проход, от където да се излезе. Вътре са Сара и едно приказно деденце, решило да й помага (с явно нежелание). Сред въргалящите се по пода боклуци дядкото намира откъртена врата. Изправя я и я обляга на стената. Хваща я от лявата страна и отваря – оп, килер с отпадъци. Извинете! Затваря я бързо и я хваща от дясната страна. Отваря отново и се оказват пред дълъг коридор, които ги извежда навън. Как да не искаш да попаднеш там! А и въпреки липсата на компютърни ефекти, филмът беше визуално удоволствие.

   2. „Контакт“ или „Мисия до Марс“. Щом се полага пътуване сред звездите и възможност да видиш нещо, което другите дори не могат да си представят, аз съм с две ръце „за“. Няколко пъти съм сънувала, че съм астронавт и това бяха едни от най-интересните ми сънища. Тези два филма са сред малкото фантастични, които одобрявам.

   3. „Добра година“ - филмът е от 2006 на Ридли Скот. Заради френското шато, в което живееше героят на Ръсел Кроу. Филм с атмосфера и красиви пейзажи. Дори не съм сигурна дали филмът ми хареса, но мястото се запечата в съзнанието ми. Случва се понякога – виждаш някакво място и знаеш, че искаш да се върнеш там отново. Аз искам да отида поне веднъж.

  4. И закъде съм аз, с този нрав, без комедия. При мен е направо сериал – „IT отделът“ без никакви съмнения. Отдавна не съм се смяла толкова на филм. А и имам непреодолима слабост към програмисти. Горещо го препоръчвам на всички, които поне малко разбират от компютри.

   И сега тук трябваше да предизвикам още 3-ма души, но като се огледах, се оказа, че всички вече са минали по реда си. Ако някой иска да се включи, да се смята за посочен.