Аватар, никнейм, блог

Виртуалното пространство е интересно нещо (или място). Всеки от нас – блогърите, го е предпочел по различни причини: един – заради анонимността (относителна), друг – заради новите социални контакти, трети – за да се прави на по-различен отколкото е. Причини всякакви и всичките са добри. Но дали това, което показваме на другите, е това, което те действително виждат?!

Напоследък в разговорите ни с момичетата от Терасата, често се промъкват темите как изглеждат един или друг от хората, с които си говорим в блога. Или кой как си е избрал никнейма или името на блога. И понеже напоследък ме бомбардират с най-различни верижни игри, ми хрумна следният експеримент: да си направим игра на тази тема. Искат се следните неща:

1. Обяснявате защо сте си направили блог и защо сте си избрали точно такива име на блог, никнейм и аватар. Хубаво е да вметнете дали продължавате да водите блога по същите причини, които са ви водели първоначално. Може и не за всичко, но поне за някои от тези неща обяснете.

2. Изберете си ПОНЕ 3-ма блогъри и опишете как сте си ги представяли в началото, когато сте започнали да ги четете или да се засичате в коментарите с тях. Хубаво е да е първото впечатление, защото с течение на времето научавате повече неща за тях и ще се влияете от фактите, а не от, да го наречем – вътрешния им свят. В коментарите, пък всеки има право да опише как си ви представя (или си ви е представял в началото). Моля не бъдете обидчиви, когато четете и щадящи, когато пишете!!! На всеки ще му е интересно да разбере как го виждат другите (дори да не се хареса).

3. Тази част е стандартна. Посочвате 3-ма, които (искат-не искат) да се включат в играта.

А сега потривам ръце и започвам първа!

Направих си блог, защото от известно време социалният ми живот е силно окастрен. Имах големи резерви към подобен род общуване. Но реших, че е по-добре да напиша блуждаещите си мисли с идеята, че все някой ще ги прочете, пред това да си говоря сама. Психическото здраве на първо място! Въпреки, че първоначалната ми идея беше да пописвам и попрочитам тук-там, без много-много да коментирам, след месец вече се бях сприятелила с десетина човека и си говорехме за какво ли не. Както казват: “Животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове”.

Vilford е комбинация от името ми и Форд Префект от “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Лепнаха ми го в студентските години, може би заради вбесяващия начин, по който мога да се държа. И аз си го харесах.

До скоро аватара ми беше дърво. Не смятам, че имам кой знае каква прилика (освен може би, когато танцувам). Харесвам дървета – колкото повече, толкова по-добре. А на новия ми аватар съм аз, рисувана от сина ми. Приликата е поразителна!

Името на блога е в смисъл – неутрална територия. Оказа се обаче, че без да искам съм го кръстила на острова от “Питър Пан”. Дали това трябва да ми подскаже нещо?!

Оказа се, че по-лесно си представям тези, които ми се появяват без собствен аватар. С тях и ще започна.

LeeAnn в представите ми винаги е била с черна коса до раменете и с ясно изразени скули. Жена, която не се смее много, но има ведро изражение на лицето. Много спокойна и уравновесена. Нещо като Невена Коканова. За възрастта й не се наложи да гадая, защото я прочетох някъде в блога. Само този парапланеризъм нещо не ми се вързваше.

Светла дълго време засичах само в коментарите. Когато чуя това име аз си представям едно: дълга руса коса, правилни меки черти и замечтано изражение. А и коментарите й бяха някак поетични. Оказа се, че съм била най-близо до снимките й като 15-тина годишна, които е поместила в блога си. Но й давах максимум 25 години. Може би защото смятам, че по правило след това поетичността си отива. После й видях снимката и доста се изненадах.

Жени от друга страна беше “една жена на 33” с очи, които остават тъжни, дори когато се усмихва. Оказа се, че съм я хванала в някакъв кратък меланхоличен период. Но меланхолията й придоби образа на слаба кестенява жена над 30, разхождаща се сама в мъглива утрин. Цветно, а?!

За Муниконтин нямам конкретен образ в съзнанието, но по неведоми причини съм убедена, че е дребничка, пъргава и задължително с трапчинки. Ще видим!

Въпреки, че Deni4ero е сложила собствена снимка на аватара си, е трудно да я различиш добре разположена на площ 1х1 см. Та като се засичахме из коментарите, тя нещо все ме режеше (сигурно нещо съм я дразнела). Затова реших, че е 18-20 годишна студентка, прясно излязла от пубертета и все още приемаща всичко като критика. Освен това бях убедена, че е изрусена брюнетка. (За това си изказване ще бъда заклеймена от нея) И като й влязах в блога хлъцнах изненадано – знаете си я Deni4ero.

Ще спра до тук, че станаха много хора да си разчистват сметките с мен. Вече правя описания само по заявка.

И така: следващите предизвикани са Диана (знам, че е извън правилата, но много ми се ще да опише Светлина), Жени (имам да си връщам) и Муниконтин. Весело писане, момичета!

А коментарите са разчистени за всички, които искат да сложат там описанията си за мен. Любопитна съм!