Да четем, но как

            По отношение на четенето, винаги ме е мъчел един въпрос – всичко върви леко и гладко, докато срещна собствено име. Сложете ми в книгата Елиза и Елена и аз ще ги бъркам до трета глава. Не, че след това започвам да чета по-внимателно - според ситуацията започвам да се отиентирам, за коя от двете става въпрос. Да не споменавам “Синовете на Великата мечка” с онези ми ти индиански имена. Три пръста дебела книга – от началото до края си ги четях погрешно. Какво им е толкова сложното на собствените имена?! И така си се терзаех, докато случайно не ми изпратиха нещо, което ми повдигна духа. Я, че то си имало обяснение! Предполагам, че текстът по-долу е минал през електронните пощи на мнозина от вас, но за тези, които не са го чели, мисля ще бъде забавно:

            “Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е првътаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже, че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.”