Къде го чукаш, къде се пука
Публикувано от vilford на август 28, 2008
В предишният пост съвсем на шега стана въпрос как мозъкът възприема и обработва текста, който четем. Да, но на мен ми стана интересно и се порових за малко повече информация по темата. Потърсих информация и за дислексията. За това заболяване (ако е правилно да се нарече така) знаех само, че засегнатите от него имат проблем с четенето. Искаше ми се да открия какво е различното. За съжаление се оказа, че дислексията все още не е съвсем точно дефинирана, но въпреки това се натъкнах на доста любопитни неща.
Когато погледнете към някакъв обект, окото ви първо следва контура му. После мозъкът сравнява информацията с вече запаметени образи и така определя какво виждате. При четене по подобен начин мозъкът възприема сричковия строеж на думата и я сравнява с вече заучени понятия. Всъщност подсъзнанието възприема смисъла на думата по-бързо, отколкото я прочитате. И дори да сте прочели думата неправилно, подсъзнанието я коригира според контекста.
При четенето участват три центъра в мозъка – на зрението, на говора и на паметта. Дислексията засяга тази част на мозъка, която отговаря за речта и е генно обусловена. Дори срещнах информация, че около 20% от хората имат подобни проблеми. Води до затруднения при четене, писане и математика, но по никакъв начин не засяга нивото на интелигентност. Свързано е с това, че хората с дислексия виждат буквите и цифрите разбъркано и обърнати на обратно. Често имат проблем да запомнят последователности, например буквите в азбуката или месеците в годината.
Интересното е, че ограниченията наложени им от този проблем, обикновено развиват други техни качества. Хората с дислексия мислят като използват изображения вместо думи и имат силно развито въображение. Обмислят и възприемат нещата от много страни, защото използват всичките си сетива. Имат творческо и оригинално мислене, добри са в изработването на стратегии и решаването на проблеми.
Всички тези качества, разбира се, те могат да проявят, ако срещат нужното разбиране за проблема си и се използват специални методи на обучение. Хората с дислексия трудно учат по метода “стъпка по стъпка” – необходимо им е да видят цялостната “картина”, преди да изучават детайлите. С лекота виждат как повечето неща са свързани и как работят, но се затрудняват се да научат или да прилагат правила или обобщения – учат от конкретното към общото. Дислексията не може да се “излекува”, но са разработени специални методи и упражнения, които помагат за преодоляване на много от затрудненията при възприемане.
На които му е станало интересно, може да се порови в интернет. Има доста интересни статии и Гугъл любезно ги предоставя на любопитните. Ако съм допуснала груби грешки, моля, поправяйте ме – аз все пак съм лаик. И приемам с отворени обятия линкове по подобни интересни теми.



Le_Grand_Elf каза
Много интересна статия
Чувствам се по-научен отколкото преди 15 минути
Това с обърнатите букви ми напомни на Бен Афлек в „Пърл Харбър“
Героят му, на очния тест, имаше проблеми. Не защото не виждаше (напротив, можеше да улучи бягащ заек с пистолет за 2 долара), а по простата причина че виждаше буквите разбъркано и наобратно, понякога
))
vilford каза
Хихи! Здравей, Елф!
Надявам се новопридобитата ти наученост, да не те държи само 15 минути.
За „Пърл Харбър“ си прав – точно това му беше проблема. Е, в интерес на истината дислексията би трябвало да му пречи да разчита и показанията на уредите в самолета. Но филмът беше хубав, така че няма да се заяждам. В крайна сметка при различните хора, тази особеност се проявява по различен начин.
Le_Grand_Elf каза
Ааа, той си каза че на него уреди не му трябват
)
)
Той беше пилот по инстинкт! Което правеше и героя му толкова готин тип
Реееееееееееееееееейф!!!
Айде поздравче с темата Тенеси, от саундтрака на филма. Композитор – Ханс Зимър!
vilford каза
Много благодаря за красивата музика! От името и на останалите, които ще я чуят.
Pippilota Mentolka каза
Интересна тема си зачекнала. За дислексията и още няколко такива увреждания учих някога в университета
Странно нещо е мозъка. При афазията например разбираш чуждата реч, но не можеш да говориш, да ги чуваш, но да не им разбираш значението или пък да ги чуваш, но да не можеш да ги събереш в изречението и да ги разбереш накуп; апраксия – крайниците ти правят двицения, но не се координираш цялостно, в сми. „сложни-съставни“ неща да правиш; агнозия – при зрителна такава имаш неспособност да разпознаеш предмети най-общо. Гледаш например един триъгълник- казваш има три страни, има ъгли…но не можеш да събереш качествата и да кажеш „това е триъгълник“, най-просто казано. Има още няколко вида апраксия…
Лошото е, че се оказва, че всеки е малко хипохондрик и, чеетейки такива работи, започваш да си приписваш толкова много болести и увреждания на мозъчето, че съжаляваш, че си започнал да четеш
Абе наистина е страшно интересна тая област. Трябва да се разровя, ако ти е интересно, да ти кажа как се казваше читанката за тия работи
Pippilota Mentolka каза
Пардон – при афазията под „ги: да се разбират „думите“
А специално за дислексията, аз малко съмнително се отнасям към цифрите за засегнатите, ако идват от Америка. Там, според мен, много лесно лепват етикета „дислексия“ и „аутизъм“ на деца, които просто по-трудно усвояват материала, което може да се дължи на далеч по-прозаични причини.
vilford каза
Здравей, Пипи! Добре си ми дошла! Ще съм ти много благодарна, ако ми дадеш името на книжката. А за хипохондрията не се притеснявай. Аз отдавна съм разбрала, че в тази област не съм читава, но ще ме мързи да си поставям сама диагнозата.
За процента засегнати от дислексия – и на мен цифрата ми се видя страшно раздута. Според мен има оформяща се тенденция на загуба на интерес към четенето, поради появата на по-атрактивни източници на информация/развлечение. А при липса на мотивация е нормално по-бавно и трудно да усвояваш четенето в детска възраст.
Пускам ти тук един линк, които ми изпрати Светла Ненова. Предполагам, ще ти бъде интересен.
http://vbox7.com/play:7c0b3a4f
kalina каза
Ха, направо ме улучи с тази тема. Смея да твърдя, че съм специалист в тази тема покрай моето дете. Смятаха, че има дислекция, водих го при специалист,и той отрече да има такова нещо за мое успокоение, но покрай тези неща станах спец. Изчетох много неща по въпроса и наистина е така – 20 процента от хората имат дислекция. И понеже си казала всичко по въпроса нямам какво да добавя:)
Муниконтин каза
Имах едно дете. Беше придатък на сестричката си, защото му бяха лепнали диагноза „дислексия“. Човечето се оказа много по музикално и паметливо от сестра си.Стана ми ученик и за нула време изпревари титулярката. Докато я гонеше си избираше все неща, които тя беше свирила вече. Когато я изпревари – о,ужас! – оказа се, че не може да чете ноти. И не само това – не можеше да ги научи!
Това беше първият сигнал. Вторият дойде от училище.
Както и да е! Лепнаха му тази диагноза и го пратиха в помощно училище. Мамата обаче не се предаде!
Накрая се намери някакво младо и амбициозно докторче, което успя да му коригира зрението с очила!
Сега същото човече, вече голямо, е многообещаващ математик!
Извинявайте малко дълго излезе;)
vilford каза
О, Муниконтин, на мен ми се стори кратко дори. Не знам защо темата ми е толкова интересна – няма нищо общо нито с професията ми, нито съм се сблъсквала с подобно нещо в живота. Явно страдам от остра форма на любопитство по най-разнородни теми.
kalina каза
Ама ние затова си те обичаме:)
vilford каза
вили каза
И аз не съм се сблъсквала с такива деца или по-пораснали деца, но щом Буш е президент на Щатите с такава диагноза явно нещата не са ужасни, а поправими. Явно, че дислекцията е заболяване, което не засяга ума. А за процентите засегнати от нея и аз съм чувала, че са доста, но засегнатите явно успяват да се маскират и много хора не успяват да разпознаят, че имат срещу себе си човек страдащ от дислекция.
vilford каза
@Вили, покрай теб човек винаги научава куп интересни факти. Нямах представа, че Буш е с дислексия. Май трябва да си направиш нова категория в блога: „известни личности“ и да ни разказваш любопитни неща за тях. Не знам от къде ги научаваш.