Коментари на: Къде го чукаш, къде се пука

От: vilford

vilford — Fri, 05 Sep 2008 20:56:31 +0000

@Вили, покрай теб човек винаги научава куп интересни факти. Нямах представа, че Буш е с дислексия. Май трябва да си направиш нова категория в блога: „известни личности“ и да ни разказваш любопитни неща за тях. Не знам от къде ги научаваш.

От: вили

вили — Fri, 05 Sep 2008 20:47:19 +0000

И аз не съм се сблъсквала с такива деца или по-пораснали деца, но щом Буш е президент на Щатите с такава диагноза явно нещата не са ужасни, а поправими. Явно, че дислекцията е заболяване, което не засяга ума. А за процентите засегнати от нея и аз съм чувала, че са доста, но засегнатите явно успяват да се маскират и много хора не успяват да разпознаят, че имат срещу себе си човек страдащ от дислекция.

От: vilford

vilford — Fri, 29 Aug 2008 14:06:23 +0000

От: kalina

kalina — Fri, 29 Aug 2008 13:14:16 +0000

Ама ние затова си те обичаме:)

От: vilford

vilford — Fri, 29 Aug 2008 09:30:26 +0000

О, Муниконтин, на мен ми се стори кратко дори. Не знам защо темата ми е толкова интересна – няма нищо общо нито с професията ми, нито съм се сблъсквала с подобно нещо в живота. Явно страдам от остра форма на любопитство по най-разнородни теми.

От: Муниконтин

Муниконтин — Fri, 29 Aug 2008 09:14:42 +0000

Имах едно дете. Беше придатък на сестричката си, защото му бяха лепнали диагноза „дислексия“. Човечето се оказа много по музикално и паметливо от сестра си.Стана ми ученик и за нула време изпревари титулярката. Докато я гонеше си избираше все неща, които тя беше свирила вече. Когато я изпревари – о,ужас! – оказа се, че не може да чете ноти. И не само това – не можеше да ги научи!
Това беше първият сигнал. Вторият дойде от училище.
Както и да е! Лепнаха му тази диагноза и го пратиха в помощно училище. Мамата обаче не се предаде!
Накрая се намери някакво младо и амбициозно докторче, което успя да му коригира зрението с очила!
Сега същото човече, вече голямо, е многообещаващ математик!
Извинявайте малко дълго излезе;)

От: kalina

kalina — Fri, 29 Aug 2008 05:24:44 +0000

Ха, направо ме улучи с тази тема. Смея да твърдя, че съм специалист в тази тема покрай моето дете. Смятаха, че има дислекция, водих го при специалист,и той отрече да има такова нещо за мое успокоение, но покрай тези неща станах спец. Изчетох много неща по въпроса и наистина е така – 20 процента от хората имат дислекция. И понеже си казала всичко по въпроса нямам какво да добавя:)

От: vilford

vilford — Thu, 28 Aug 2008 13:15:19 +0000

Здравей, Пипи! Добре си ми дошла! Ще съм ти много благодарна, ако ми дадеш името на книжката. А за хипохондрията не се притеснявай. Аз отдавна съм разбрала, че в тази област не съм читава, но ще ме мързи да си поставям сама диагнозата.
За процента засегнати от дислексия – и на мен цифрата ми се видя страшно раздута. Според мен има оформяща се тенденция на загуба на интерес към четенето, поради появата на по-атрактивни източници на информация/развлечение. А при липса на мотивация е нормално по-бавно и трудно да усвояваш четенето в детска възраст.
Пускам ти тук един линк, които ми изпрати Светла Ненова. Предполагам, ще ти бъде интересен.
http://vbox7.com/play:7c0b3a4f

От: Pippilota Mentolka

Pippilota Mentolka — Thu, 28 Aug 2008 12:54:41 +0000

Пардон – при афазията под „ги: да се разбират „думите“
А специално за дислексията, аз малко съмнително се отнасям към цифрите за засегнатите, ако идват от Америка. Там, според мен, много лесно лепват етикета „дислексия“ и „аутизъм“ на деца, които просто по-трудно усвояват материала, което може да се дължи на далеч по-прозаични причини.

От: Pippilota Mentolka

Pippilota Mentolka — Thu, 28 Aug 2008 12:52:10 +0000

Интересна тема си зачекнала. За дислексията и още няколко такива увреждания учих някога в университета Странно нещо е мозъка. При афазията например разбираш чуждата реч, но не можеш да говориш, да ги чуваш, но да не им разбираш значението или пък да ги чуваш, но да не можеш да ги събереш в изречението и да ги разбереш накуп; апраксия – крайниците ти правят двицения, но не се координираш цялостно, в сми. „сложни-съставни“ неща да правиш; агнозия – при зрителна такава имаш неспособност да разпознаеш предмети най-общо. Гледаш например един триъгълник- казваш има три страни, има ъгли…но не можеш да събереш качествата и да кажеш „това е триъгълник“, най-просто казано. Има още няколко вида апраксия…
Абе наистина е страшно интересна тая област. Трябва да се разровя, ако ти е интересно, да ти кажа как се казваше читанката за тия работи Лошото е, че се оказва, че всеки е малко хипохондрик и, чеетейки такива работи, започваш да си приписваш толкова много болести и увреждания на мозъчето, че съжаляваш, че си започнал да четеш

От: vilford

vilford — Thu, 28 Aug 2008 08:32:53 +0000

Много благодаря за красивата музика! От името и на останалите, които ще я чуят.

От: Le_Grand_Elf

Le_Grand_Elf — Thu, 28 Aug 2008 08:13:05 +0000

Ааа, той си каза че на него уреди не му трябват )
Той беше пилот по инстинкт! Което правеше и героя му толкова готин тип )
Реееееееееееееееееейф!!!

Айде поздравче с темата Тенеси, от саундтрака на филма. Композитор – Ханс Зимър!

От: vilford

vilford — Thu, 28 Aug 2008 07:48:51 +0000

Хихи! Здравей, Елф!
Надявам се новопридобитата ти наученост, да не те държи само 15 минути.
За „Пърл Харбър“ си прав – точно това му беше проблема. Е, в интерес на истината дислексията би трябвало да му пречи да разчита и показанията на уредите в самолета. Но филмът беше хубав, така че няма да се заяждам. В крайна сметка при различните хора, тази особеност се проявява по различен начин.

От: Le_Grand_Elf

Le_Grand_Elf — Thu, 28 Aug 2008 05:49:46 +0000

Много интересна статия
Чувствам се по-научен отколкото преди 15 минути

Това с обърнатите букви ми напомни на Бен Афлек в „Пърл Харбър“ Героят му, на очния тест, имаше проблеми. Не защото не виждаше (напротив, можеше да улучи бягащ заек с пистолет за 2 долара), а по простата причина че виждаше буквите разбъркано и наобратно, понякога ))