3 литературни загадки

Oт вас се иска само да познаете от кое произведение са откъсите. И така:

 

1.

“Въведоха го в един кабинет и директорът му стисна ръка.

            - Господин Формън, исках да поговоря с вас за парите, които държите на влог при нас. Това е много голяма сума, за да се държи в книжка и аз бих ви посъветвал да ги вложите в ценни книжа.

            - Не бих искал да се излагам на рискове, господине. Зная, че в банката са сигурни.

            - Няма причина да храните никакви опасения. Ние ще ви приготвим списък на абсолютно доходоносни облигации. Те ще ви носят по-доходоносни лихви, отколкото бихме могли да ви предложим ние. Единственото, което ще поискаме от вас, ще бъде, когато дойдете следващият път, да подпишете трансферите.

            - Това мога да направя лесно – каза неуверено Албърт. – Но отде ще зная какво подписвам?

            - Предполагам, че знаете да четете – отговори малко по-остро директорът.

            Господин Формън го изгледа с обезоръжаваща усмивка:

            - Там е работата, господине, че не зная. Мога само да си напиша името, пък и това научих, чак като станах търговец.

            Директорът го гледаше като някакво праисторическо чудовище.

            - И вие искате да кажете, че сте изградили тази голяма търговска мрежа и сте натрупали състояние, без да знаете да четете и пишете? Господи боже, човече, какво ли щяхте да бъдете, ако знаехте?

            - Това мога да ви кажа, господине – рече господин Формън с лека усмивка на спокойното си аристократично лице: – …”

            Каква е щяла да бъде професията на г-н Формън, ако можеше да чете?

 

2.

            “Мак откри картите си с подкупваща почтеност.

            - Ли – поде той, – аз и Еди, и останалите чухме, че Абивиловата постройка станала твоя.

            Ли Чун кимна и зачака.

            - Аз и моите приятели си рекохме: я да го питаме не може ли да се пренесем там. Ще поддържаме имота – побърза да прибави Мак. – Ще пазим да не 6и някой да счупи или повреди нещо. Децата, знаеш, могат прозорците да ти изкъртят… Ако няма кой да пази, току виж избухнал и пожар! – подхвърли той.

            Ли отметна глава и се загледа в очите на Мак през полуочилата си. Едновременно с това потропващият му пръст забавя темпото си – Ли дълбоко се замисли. В очите на Мак той съзря и добри намерения, и добро приятелство, и стремеж всекиго да направи щастлив. Защо тогава Ли Чун се почувствува като в клопка? Защо мисълта му взе внимателно да си пробира път, сякаш котка сред кактуси? Всичко бе извършено трогателно, едва ли не в дух на благодеяние. Разсъжденията му се втурнаха към вероятностите – но не, това бяха възможности – и почукването на пръста още повече се забавя. Представи си, че отхвърля предложението на Мак и видя счупените стъкла на прозорците. След това Мак за втори път ще му предложи да наглеждат и пазят имота му; при втория отказ Ли можа да надуши пушека, да види малките пламъчета, плъзнали по стените. Мак и приятелите му ще се опитат да помогнат в изгасяването. Пръстът на Ли спря укротен върху паничката за дребни пари да си почине. Беше победен. Разбираше това. Оставаше му само удобният случай да спаси достойнството си, при което Мак сигурно щеше да се покаже извънредно щедър.

            - Съгласни да плащате наем за къщата? Съгласни да живеете като на хотел?

            Мак широко се усмихна, щедростта му бликна:

            - Но да – извика той. – Това е идея! Естествено. Колко?

            Ли помисли. Знаеше, че каквато и сума да каже, това няма да има никакво значение. Парите така или иначе нямаше да получи. Значи можеше да поиска една истински внушителна сума, колкото да запази доброто си име.

            - Пет дола’а седмично – отсече Ли.

            Мак изигра играта докрай:

            - Ще трябва да поговорим с момчетата – поколеба се той. – Не можеш ли да смъкнеш на четири долара?

            - Пет дола’а! – настоя Ли.

            - Добре, да видим какво ще кажат момчетата.

            С това цялата работа се свърши. Всички бяха доволни.”

            Как момчетата кръщават Абивиловата постройка, след като се нанасят в нея?

 

3.

Началото:

“Тагобар Ларнимискулус Верф, Боргакс на Фенигвиснок. Това беше дълго име и важна титла и той се гордееше с тях. Титлата означаваше приблизително «Върховен Шериф, Адмирал на Фенигвиснок», а Фенигвиснок беше богата и важна планета в империята Дел. Титлата и името изглеждаха внушително на документи, а трябваше да се подписват много документи.”

 

Средата:

            “Ед Магрудър седеше в малка стаичка с размери четири на шест фута, седеше гол като червей и гледаше през прозрачната стена шестимата пришълци, които тъй често бе виждал напоследък.

«Да — помисли той, през живота си съм събрал немалко хубави образци, а сега сам се превърнах в образец.»

Спомни си как бе постъпвал със своите образци и изтръпна.

«Е, добре. В ръцете им съм. Остава само да им покажа как трябва да се държа: стисни зъби, изправи глава и т.н.»

Едно от съществата се приближи до таблото с бутони и натисна един от тях. В същия миг Магрудър започна да чува звуковете в стаята зад прозрачната стена.

Тагобар Верф погледна образеца, после листа с въпроси в ръката си.

— Нашите психолози Ви обучиха на езика ни, нали? — хладно запита той.

Образецът заклати глава нагоре и надолу.

— Да! И аз наричам това принудително тъпчене.

— Много добре. Длъжен съм да Ви задам няколко въпроса. Ще отговаряте на тях истината.

— Но, разбира се — любезно отвърна Магрудър. — Карайте!

— Ние можем да узнаем кога лъжете — продължи Тагобар. — Лошо ще си изпатите, ако не говорите истината. И тъй, как се казвате?

— Теофилус К. Гасенпфефер — предпазливо произнесе Магрудър.

Зендоплит погледна трептящата стрелка и бавно поклати глава, като спря погледа си на Тагобар.

— Това е лъжа — каза Тагобар.

Образецът кимна.

— Естествено. Славна машинка имате.”

 

Краят:

“Когато «Верф» се спусна на повърхността на планетата, командирът се приближи до Магрудър и смутено запита:

— Как мислите, дали ще се харесаме на вашия народ?

Магрудър погледна бегло Детектора на истината. Детекторът беше изключен.

— Дали ще им се харесате? …”

            Какво отговаря на въпроса Ед и защо?

            Надявам се загадките няма да ви затруднят.