Предговор с посвещения

            Наближава шестмесечния юбилей на блога ми и реших да ви спретна един подарък по повода. Е, има още две седмици до тогава, но да не издребняваме. Този път подаръкът ще бъде един за всички (като принципа на мускетарите) и ще е по мой вкус.

            Сигурно вече сте разбрали, че една от слабостите ми са книгите. И наскоро открих, че един от най-любимите ми разкази, никога не е бил превеждан на български език (срамота!!!). При което запретнах ръкави и направих най-доброто, на което съм способна.
            Разказът е “Цветя за Алджернън” от Даниел Кийз (“Flowers for Algernon” Daniel Keyes). За първи път е публикуван през 1959, а няколко години по-късно, по него авторът написва новела. Преиздаван е многократно по цял свят и е печелил най-престижните награди “Хюго” и “Небюла”. В България е издадена само новелата, но разказът е толкова хубав, че непременно трябва да се прочете. Аз го прочетох благодарение на брат си, които има страхотен усет към хубавите книги и винаги се грижел да чета нещата, които си заслужават.

             И тук започвам с уточненията. Аз съм чела разказа на руски и съответно съм превеждала руския вариант, а превод от превод не е добра идея. За съжаление не успях да намеря оригинала, а и не се чувствам толкова сигурна с английския. Позволила съм си да преведа името Елджернон, а не Алджернън както е правилно, тъй като във варианта, който съм чела беше преведен така и го запазих по чисто сантиментални причини. Така или иначе преводът ми е за шепата хора, които четат блога ми. Правописните грешки в началото са напълно умишлени, нека тези, които държат на граматиката, да не се стряскат. И ако някой намери оригинала и има предложения за по-добър превод, да се чувства поканен да помага и поправя.
            Очаквайте първа част на разказа  в понеделник.

             Да се чувстват поздравени:

Astilar, aeren, Blue и батпеп, Вили, Василев, Графа, Диана, Дачи, Дени4еро, Жени, Елфа, Калина, Муниконтин, Нийли, Светла, Яна, както и всички останали, които се отбиват тук от време на време.

 Разказът е специален поздрав и за Светлина, която скоро навърши 20 години.