Цветя за Елджернон (последна част) – Даниел Кийз

(към осма част)

14 юли. Отново неделя. Няма какво да правя защото теливизора ми се счупи и нямам пари за поправка. Май изгубих чека от лабраторията за този месец. Не помня.

            Ужасно ме боли глава и аспирина почти не ми помага. Мисиз Флин вижда че наистина съм болен и й е жал за мене. Тя е много добра жена стига само някой да се разболей.

 

22 юли. Мисиз Флин извика някакъв чуж доктор. Уплашила се че умирам. Казах на доктора че не съм толкоз болен само понякога забравям всичко. Той ме попита имам ли приятели или роднини и аз отговорих че никой си нямам. Казах му че преди имах приятел Елджернон но той беше мишка и ние често се състизавахме. Той ме погледна някак странно сякаш помисли че съм луд.

            А като му казах че съм бил гении се усмихна. Говореше с мене сякаш съм малко дете и намигна на мисиз Флин. Разсърдих се и го изгоних защото ми се потиграваше като другите преди.

 

24 юли. Вече нямам пари и мисиз Флин казва че трява някъде да работя за да си плащам квартирта а не съм плащал повече от два месеца.

            Не мога да правя нищо освен работата която вършех в “Компания за произвоство на пласмасови кутии – Донеган”. Не искам да се връщам там, защото ме познаваха когато бях умен и можеби ще ми се смеят. Но не зная какво друго да правя да изкарам пари.

 

25 юли. Гледах някои от старите ми отчети и много странно но не мога да прочета какво съм писал. Расчитам някои от думите но не ги разбирам.

            Мис Киниен идва и стоя пред вратата но аз й казах ей вървете си не искам да ви виждам. Тя се расплака и аз също но не я пуснах щото не исках да ми се присмива. Казах й че вече не я харесвам. Казах й че повече не искам да съм умен. Това не е истина. Още я обичам и още искам да съм умен, но трябваше да й каза тъй за да си тръгне. Тя платила на мисиз Флин за стаята ми. Не искам така. Трява да си намеря работа.

            Моля ви направете така че да несе разуча да чета и пиша.

 

27 юли. Мистър Донеган беше много добър когат отидох във фабриката и го помолих отново да ме вземе за чистач. Отначало ме гледаше с недоверие но му расказах какво ми се е случило и той много се огорчи сложи ръка на рамото ми и каза Чарли Гордън ти си мъшко момче.

            Сички ме гледаха като слязох долу и почнах да мия като едно време. Казах си Чарли ако ти се смеят ти не се обиждай ами си спомни че те не са толкоз умни както ти се струваше навремето. Освен това преди те ти бяха приятели и ако са ти се присмивали туй не е нищо щото и са те обичали също.

            Един от работниците когот са взели след като си тръгнах се пошегува и каза ей Чарли чух че си много умен тип направо кат професор. Я земи кажи тука нещо умно.

            Стана ми лошо но тогаз се появи Джо Керп хвана го за яката и каза остави го намира ти пършиф шегажия да не ти извия врата. Не очаквах че Джо ще застане на моя страна и си мисля че той ми е истински приятел.

            После при мене дойде Франк Райли и каза Чарли ако някой те тормози или иска да те излъже извикай мене или Джо и ще си поприказва отблизо с юмруците ни.

            Казах му благодаря ти Франк и се задъхах и тряваше да изляза от склада щото да не види как плача. Хубаво е да имаш приятели.

 

28 юли. Днес направих глупост и забравих че вече не ходя в класа на мис Киниен във учлището за възрасни. Влязох във стаята и седнах на старото си място а тя ме погледна страно и каза Чарлз.

            Не си спомням някога да ми е казвала тъй казваше ми просто Чарли и ас й казах привет мис Киниен потготвил съм си урока само дето загубих книжката по коят се учим да четем. Тя се разплака и исбяга от стаята и сички ме гледаха тогаз видях че са съвсем други хора а не с които учих преди.

            После си спомних нещо за опирация и как станах умен и си казах Боже мой ас наистина се правя на Чарли Гордън. Тръгнах си преди тя да се е върнала.

            Затуй напускам Нюйорк завинаги. Не искам пак да направя нещо такова. Не искам мис Киниен да ме сажалява. Във фабриката сички ме сажаляват и ас и туй неискам затуй ще ида някъде дето никой не знай че Чарли Гордън някога е бил гении а сега даже не може да чете книги и да пише добре.

            Земам със себе си две книшки и даже и да немога да ги чета много ще се упражянвам и може и да не забравя сичко дето съм научил. Ако ама много се старая може даже да стана малко поумен от преди опирацията. Имам си заешка опашка и късметлиско пени и може те да ми помогнат.

            Мис Киниен ако някой прочите това не ме сажалявайте ас много се радвам че исползвах още един шанс да стана умен щото научих много различни неща а преди даже не знаех че ги има и съм благодарен че поне за минутка успях да ги видя.

            Незная защо станах пак глупав и какво направих не така може да е щото не се стараех много силно. Но може ако се старая и много се упражнявам да стана малко поумен и да зная какво значат сички думи. Спомням си малко как ми беше приятно да чета синята книшка със скъсаната корица. Затуй непремено  през цялото време ше се старая да стана умен за да ми е пак толкоз хубаво. Иска ми се да съм такъв още сега и ако стане ще седна и само ще чета. И все пак ас сигурно съм първия в света глупак който е открил нещо важно занауката. Помня че нещо направих самоче не помня какво. Май направих нещо за сички глупави хора като мене.

            Збогом мис Киниен и доктор Щраус и сички.  P.S. Моля кажете на доктор Немюр да не се сърди когат му се присмиват и ще има повече приятели. Не е трудно да имаш приятели ако даваш на хората да ти се смеят. Там дето отивам ще имам много приятели.

            P.P.S. Ако имате въсможност моля сложете малко цветя на гроба на Елджернон който е в задния двор…