Тайфуни с нежни имена

            Често съм чувала жени да твърдят, че мъжете не могат сами да се грижат за себе си. Учудвала съм се, защото мъжете в моето обкръжение и готвят, и чистят – въобще чудесно се справят сами. Да не говорим, че никога не съм чувала от устата им термина “мъжка” и “женска” работа. И се зачудих защо така. А после ми просветна – може би ние, жените около тях, сме им разбили представите за тези неща. Как ли? Ето ви една истинска история:

 

            Живяли някога, мноооого отдавна, в една стая в Студентски град три бъдещи инженерки с имена на цветя: Лилия, Невена и Виолета. В тяхната стая постоянно се отбивали гости и била всекидневен терен за купони (защо така – историята мълчи). Един ден, докато трите студентки се занимавали с най-обикновени неща, на вратата както винаги се почукало и вътре влезли момчетата от отсрещната стая. Тъй като момичетата били свикнали с присъствието им, нито една не прекъснала заниманието си. Момчетата се огледали неловко. Лилия държала в ръце чук и табуретка и с ентусиазъм и хъс заковавала паянтовите й крака, заради страховитото скърцане, което се разнасяло, колчем някой седнел върху нея. Невена седяла пред електрическата печка с фазомер и поправяла неработещия й реотан. А Виолета бодро размахвайки отвертка уреждала лични сметки с вечно даващия дефекти сешоар. Момчетата стояли по средата на стаята и се чудели кое е по притеснително – заниманията на “трите грации” или факта, че никоя не виждала нищо странно в това. Тогава единият от тях неловко пристъпил и казал:

            – Ние да ходим да си кърпим чорапите ли или какво…?!

J

 

Честит имен ден на всички с имена на цветя!!!