Лутания 3
Публикувано от vilford на април 22, 2009
И пак за удивителните пътища, по които търсачките вкарват невинни хорица в блога.
компютър+студ+вентилатор - O, това го знам, това го знам!!! Отговорът е “СЕРВИЗ”! Давайте следващата задача
комшийка се преоблича - Дааа, с това е известен нашия квартал. Откакто живеем тук мъжът ми си купи бинокъл. Даже два! И дано да се затопли вече трайно, че комшийката все настива.
квартала на зверовете - Има ги в изобилие: високи са метър-метър и двадесет, вилнеят в градинките между блоковете и не спират да викат “мамо, мамо, мамо”
розови неща - Намират се, но изобщо не са тези, които вие си представяте…
искам ли те? не! - Знаех си, че с възрастта ще се стигне до тук! (въздъх)
чертежи на катапулт - Самите катапулти са разположени в близост до блоковете и ги ползваме, когато асансьорът не работи.
Река Марица, ракията т - Колкото и да съм зле с географията – не сте за тук!
ядене на кон игри - Не, че страдам от илюзии, какво слагат в колбасите, но дано все пак първата дума да е печатна грешка!!!
kolko vreme ostava robinson na ostrova - Нямам никаква идея.
стари хора пейка - Верно, че кисна с хлапака на пейките пред блока, ама можеше и по-заобиколно да го формулирате това с възрастта!
стихове за свекърви и - Ако пропиша поезия, първо ще сътворя “Ода за свекървата”. Обещавам!
защо хъркам - Защото спиш.
какво да ядат везните - По-добре съм запозната с това какво ядат лъвовете и раците.
ядене на пясък - Може пък това да е отговор на предишния въпрос…
%u043b%u044a%u0432%u043e%u0432%u0435 - Това предвиждания за лихвените проценти на банките ли са или какво?
искам да правя виртуа - Какво виртуално искаш да правиш, бе образ? А като искаш, дали ще се справиш? То и за кликането с мишката се искат известни умения.
чехъл - Интересно, щом мен ме откриват с ключова дума “чехъл”, мъжа ми “под чехъл” ли трябва да го търсят?!
Валят мъже - …, но по други географски ширини. Тук от небето се сипе или дъжд, или смог.
Mari-ana каза
Упс!
Обещание ли виждам по-нагоре?! 
„Ако пропиша поезия, първо ще сътворя “Ода за свекървата”. Обещавам!“
Ще чакам, Vilford. Търпеливо! А, ако речеш да забравиш или да се скатаеш – ще ти напомням.
Честито първо стихче, Вили!
http://svetlina.wordpress.com/2009/04/22/the-fauna-in-me/
вили каза
Вилиииии, накара ме сама да се смея! Мъжът ми помисли, че съм луднала – защото се смях доста силничко!
vilford каза
Mарианче, ей сега подострям молива и сядам да стихоплетствам! После да не съжаляваш, обаче?
Адашче, ама крайно време е мъжа ти да започе да възприема подобни изблици съвсем нормално. Аз в къщи докато шетам сама си правя озвучаването за Междузвездни войни (еми, скучно ми е сега!) а мъж ми дори не вдига поглед – за него това е нормален (постоянен) звуков фон и просто го игнорира.
Mari-ana каза
Vilford, няма начин да съжалявам.
Най-много да направя някоя странна сцена, докато се смея като побъркана, четейки произведението ти. 
Ти пиши, пиши. Че нещо преувеличих това с търпението. 
Постоянствай и ще престане да забелязва. 
Както точно отбеляза Vilford, важно е да стане „нормален (постоянен) звуков фон“. 
Вили споко, ще свикне.
Жени каза
Ей, пък мен все със скучни неща ме намират- много рядко имам бисери…
Иначе: Голям смях
deni4ero каза
след неколкократно прочитане разбрах всичко и много се смях на ум (нямам сили на глас … а и часът е неподходящ) … и докато зацепя … не е лесна, неееееее .. хич …
vilford каза
Браво, Дени4еро, аз колкото повече си чета нещата, толкова повече се обърквам…
deni4ero каза
vilford каза
Mari-ana каза
Хи хи И нея ли я бъзикаш за възрастта, Дени? Наминах при Ралица и там подобни намеци. Радвам се, че насочваш стреличките и към други.
vilford каза
Млада е тя – не знае, че с мъдростта шега не бива! А и от Пловдив е лесно да обсъждаш хорските ЕГН-та. Я, да ни дойде тук „у Софето“, ще се сети, че бастуните не ги ползваме само да се подпираме, а и да възпитаваме с тях.
astilar каза
А как можехме да си седим на пейката пред блока заедно, ех!
vilford каза
Eххх, можеше я! Ама тогава кой щеше да озвучава с рупор Старозагорските детски площадки.