Задачи с повишена трудност

Задача №1

            В къщи решихме да си играем на харем. Вместо фереджета ползваме тъй модерните напоследък болнични маски. То не, че толкова го решихме, колкото обстоятелствата го наложиха, тъй като част от нас бяха болни, а друга – не. Направихме териториално разпределение на апартамента, а нашия отбор разработи сложна система от сигнали включваща кихания, кашляния и повишаване на телесната температура на кого, колкото му идва отвътре. На третия ден обаче възникна тактически проблем – как отбора на болните да задържи положението с маските, като им протекоха носовете?

            (В момента играем второ ниво – отбора на болните е отбора възстановяващите се, а отбора на здравите пое функциите на отбора на болните и сега на тях им текат носовете.)

 

Задача №2

            В рамките на 5-7 дни трябва да давате на детето си 15 вида лекарства под формата на таблетки, сиропчета, капки или прахчета. В същото време разрешените храни са само: варен картоф, варен ориз, сухар, бисквити (о, да не забравим и варения морков).

            Изчислите колко са кулинарните комбинации от изброените продукти и се опитайте да жонглирате с тях 4 дни. А сега опитайте с           6 дни. Ще познаете, че сте решили задачата правилно по това, че детето ви не се гърчи от остри коремни болки, въпреки че го тъпчете с почти цялата продукция на фармацевтичната индустрия.

 

Задача №3

            Хубаво е да излезете от вкиснатото болнично настроение по някакъв начин. Дали обаче е добра идея да си повдигате духа, гледайки “Мистър Бийн”, ако сте нападнат от остри пристъпи на кашлица, отличаваща се със свойството да не спира, след като веднъж е започнала? Отговорилите положително да опитат:

            а) да гледат “Мистър Бийн” без да се разсмеят;

            б) да се разсмеят без да се закашлят.

 

Задача №4

            Възможно ли е този грип, дето го караме да е свинският, след като вместо да се угоим, всички смъкнахме по няколко килограма?

_________________________________________________
До нови срещи след още няколко дни, когато лечението ще е приключило и (надявам се) кашлицата – отминала!

Фотозагадка

            Тъй като ето тук в коментарите стана въпрос за едно спонтанно събиране на блог-мацки/каки/лелки и после получихме строго мъмрене от неприсъствалите, включително от някои блог-младежи/батковци/(хайде да не продължаваме нататък), реших да ви дам една лееекичка фотозадачка от събитието. А вие сами си преценявайте дали бихте оцелели на 5-канален интензивен говор на различни теми, придружен от фиксиращото вниманието: “Ама ти не ме слушаш!!!”. (това само към мъжете, разбира се)

            И така – задачката. На снимката пред вас има:

            2 студентки;

            2 блондинки (очевидно);

            2 (екс)балерини;

            2 с имена на цветя;

            2 съседки;

            2 парапланеристки;

            2 с очила (очевидно, за който вижда);

            2 добри домакини, които не биха кусали лук и зелени подправки за нищо на света.

            Балерините не са студентки. Парапланеристките не носят очила. Съседките не са една до друга. Блондинките не са с имена на цветя. Капризните към храната са студентки. До всяка парапланеристка стои балерина, до всяка от съседките – студентка.

            В задачата се пита: Коя е изпила най-много бира (не е Дени4еро – тя не присъства)? Коя е говорила най-много? Коя се е смяла най-силно? И какъв чипс е имало за мезе?

            На престрашилите се: Моля оставяйте тук заявките да присъствате на подобни събирания!

Лутания 3

И пак за удивителните пътища, по които търсачките вкарват невинни хорица в блога.

 

компютър+студ+вентилатор                  - O, това го знам, това го знам!!! Отговорът е “СЕРВИЗ”! Давайте следващата задача

комшийка се преоблича                        - Дааа, с това е известен нашия квартал. Откакто живеем тук мъжът ми си купи бинокъл. Даже два! И дано да се затопли вече трайно, че комшийката все настива.

квартала на зверовете                          - Има ги в изобилие: високи са метър-метър и двадесет, вилнеят в градинките между блоковете и не спират да викат “мамо, мамо, мамо”

розови неща                                         - Намират се, но изобщо не са тези, които вие си представяте…

искам ли те? не!                                    - Знаех си, че с възрастта ще се стигне до тук! (въздъх)

чертежи на катапулт                              - Самите катапулти са разположени в близост до блоковете и ги ползваме, когато асансьорът не работи.

Река Марица, ракията т                         - Колкото и да съм зле с географията – не сте за тук!

ядене на кон игри                                 - Не, че страдам от илюзии, какво слагат в колбасите, но дано все пак първата дума да е печатна грешка!!!

kolko vreme ostava robinson na ostrova    - Нямам никаква идея.

стари хора пейка                                  - Верно, че кисна с хлапака на пейките пред блока, ама можеше и по-заобиколно да го формулирате това с възрастта!

стихове за свекърви и                          - Ако пропиша поезия, първо ще сътворя “Ода за свекървата”. Обещавам!

защо хъркам                                        - Защото спиш.

какво да ядат везните                           - По-добре съм запозната с това какво ядат лъвовете и раците.

ядене на пясък                                     - Може пък това да е отговор на предишния въпрос…

%u043b%u044a%u0432%u043e%u0432%u0435  - Това предвиждания за лихвените проценти на банките ли са или какво?

искам да правя виртуа                          - Какво виртуално искаш да правиш, бе образ? А като искаш, дали ще се справиш? То и за кликането с мишката се искат известни умения.

чехъл                                                   - Интересно, щом мен ме откриват с ключова дума “чехъл”, мъжа ми “под чехъл” ли трябва да го търсят?!

Валят мъже                                          - …, но по други географски ширини. Тук от небето се сипе или дъжд, или смог.

 

Тайфуни с нежни имена

            Често съм чувала жени да твърдят, че мъжете не могат сами да се грижат за себе си. Учудвала съм се, защото мъжете в моето обкръжение и готвят, и чистят – въобще чудесно се справят сами. Да не говорим, че никога не съм чувала от устата им термина “мъжка” и “женска” работа. И се зачудих защо така. А после ми просветна – може би ние, жените около тях, сме им разбили представите за тези неща. Как ли? Ето ви една истинска история:

 

            Живяли някога, мноооого отдавна, в една стая в Студентски град три бъдещи инженерки с имена на цветя: Лилия, Невена и Виолета. В тяхната стая постоянно се отбивали гости и била всекидневен терен за купони (защо така – историята мълчи). Един ден, докато трите студентки се занимавали с най-обикновени неща, на вратата както винаги се почукало и вътре влезли момчетата от отсрещната стая. Тъй като момичетата били свикнали с присъствието им, нито една не прекъснала заниманието си. Момчетата се огледали неловко. Лилия държала в ръце чук и табуретка и с ентусиазъм и хъс заковавала паянтовите й крака, заради страховитото скърцане, което се разнасяло, колчем някой седнел върху нея. Невена седяла пред електрическата печка с фазомер и поправяла неработещия й реотан. А Виолета бодро размахвайки отвертка уреждала лични сметки с вечно даващия дефекти сешоар. Момчетата стояли по средата на стаята и се чудели кое е по притеснително – заниманията на “трите грации” или факта, че никоя не виждала нищо странно в това. Тогава единият от тях неловко пристъпил и казал:

            – Ние да ходим да си кърпим чорапите ли или какво…?!

J

 

Честит имен ден на всички с имена на цветя!!!

Лебедово езеро

            Излязох вчера сутринта по работа – порядъчно опакована, понеже следя прогнозите – крачeйки с бодра стъпка заради студа. И точно там, където има най-голяма публика, незнайно защо реших да стъпя върху заледена локва (вероятно единствената в околността). В своя защита искам само да кажа, че ледът беше подло замаскиран като асфалта около него, скрит под тънък слой сняг.  Да, наясно съм, че никак не е трудно да паднеш, ходейки върху лед. Но определено е трудно да паднеш толкова художествено, че най-близко стоящият мъж да се втурне към мен (вероятно, за да ме поздрави за изпълнението), а други двама дълго да ме зяпат с дължимия за случая респект. И докато напусках “сцената” с кръшна походка, захождаща леко наляво, съпроводена от погледите на почитателите си, се замислих що за координация имам. Нормално хората падат върху най-добре уплътнените си участъци (визирам задника), което определено има смисъл. Що за грешка на еволюцията съм, щом успях да се изгърмя върху ляво коляно?!

            И срам – не срам, промивам с реванол раната си в къщи под назидателния взор на 4-годишния ми син.  Искрено се надявам, че ще е забравил за случая до лятото, когато ще тъчи като хуна по къси гащи, а аз ще нося лепенки и реванол в чантата си…

Те са сред нас (Лутания 2)

            Като се поогледах по какви ключови думи намират блога ми се оказа, че е населен с най-разнообразни странни твари. И аз (естествено) съвсем на място – сред тях. Защото сме си лика-прилика!

 

Таласъми  - крият се под леглото. Не смеят да излязат, защото ги плаша. Караконджолите, обаче са при Nicodile.

 

kanibali  - Да, и са добре нахранени – покрай тези логически задачи що народ изпоядоха…

 

le_grand_elf , ДОБРИ ЕЛФИ  – цяла тайфа добри елфи с предводител дори. (Както казва Елфа: “Е, не се ли радваш сега, че ме познаваш!”) Така, де – все трябва да има и някакви положителни приказни същества в околността, да ни бранят от таласъмите. Любопитното е, че чрез le_grand_elf са ме намирали много повече пъти, отколкото с vilford.

Развенчаването на един мит

            За какво е митът ли? За това, че имам чувство за хумор. Да, да – сега ще ви обясня как можете да си казвате съвсем обикновени неща, но когато са ви лепнали етикет, хората сами намират скрит забавен смисъл. Eто как започна всичко…

            Трябва да съм била шести или седми клас. Още от тогава съм порядъчно по-ниска от връсниците ми, а и по онова време не е имало как да компенсирам с токове. Та стоя си, значи, на някаква ученическа забава, заобиколена от съученици и си зяпам от “висотата” на собствената си гледна точка. Тогава към мен се приближава Дългучът на класа с още няколко момчета, зяпва ме от 30-ина сантиметра по-високо и ме пита на всеослушание с ехидна усмивка:

            - Абе, Вили, ти един и петдесет имаш ли?

            Аз, обаче – невинна душица, от къде да предположа, че някой ще си даде толкова труд: да събира публика, да измисли подобна реплика, само и само да се заяде за нещо, което дори не зависи от мен. При което с абсолютно сериозно и невинно изражение си бръквам в джоба, изваждам наличните си стотинки и казвам:

            - Ей сега ще проверим! На заем ли искаш?

            Eстествено всички се разсмиват, дори антуража на съученика ми и аз обирам овациите. Обаче аз наистина си помислих, че за пари ме пита. От тогава ме преследва славата, че имам някакво чувство за хумор и на никого, абсолютно на никого не му минава през ум мисълта, че на мен може и да ми убягват подмолните подтекстове.

Лутания 1

            Логично е поста да се нарича “Търсения”, но като прочетете по какви ключови думи са намирали блога ми, напълно ще оправдаете заглавието ми. Все пак “търсене” предполага някаква целенасочена дейност с разумна причинно-следствена връзка. Но да караме по същесто:

 

много забравям – добре, де – признавам си! Но все пак по този признак можете да намерите впечатляващо количество блогове. Хайде да си имаме уважението!

 

тунинг мания картинки – Възразявам! В блога сме правили тунинг само на Светлина и не сме помествали никакви картинки. Забавното е, че нещастният човечец, който е искал да изплакне очи с картинки на коли е бил запратен грубо на статия за квантовата физика. Хихи!

 

„без връзка с темата“ – даааа, почти винаги заглавията ми нямат връзка с темата. Понякога дори темата няма връзка с темата. Обаче с тази ключова дума трябва да ми изчетете целия блог, а това е вредно за психиката.

 

тъжни аватари – Кой, бе – аз ли?!!! Яяяяя, тичай при очния си лекар!

 

срамежлив с жени – къде го? Това е рядък екземпляр от изчезващ вид. И от хуманни подбуди искам да го предупредя, че изобщо не му е тук мястото. Ако все пак се мерне, нека се обади – ще ми е интересно да го видя.

 

клуб миш маш – ей, прочухме се! Скоро ще започнем да правим турнета като известните DJ-и.

 

нещо младо за чукане – Брато, освен ако не си над 60 годишен, си в голяма грешка! Освен това при виртуалния секс се чува по скоро щракане и кликане. Освен това ще извиняваш, че докато си толкова на зор, ти се е наложило да прочетеш поста за дислексията. Ако това не ти е убило половия ентусиазъм, поне ще … ограмотен.

 

силово поле – under consruction  :D

 

как да се маскирам – като русалка. На следващия ти въпрос: “Как да стигна до партито с тая опашка – постоянно падам?” да отговаря някой друг!

 

хъркане развод – любопитно ми е дали някой би посочил хъркането като причина за развод?! Защото съм склонна да не го упреквам…

Станахме на половин година :)

          Блогчето ми навърши шест месеца! Е, не е като истински Рожден ден, но кой има търпение да чака още половин година преди първия купон?! 
          За тези месеци читателите му се увеличиха, обликът му се промени, а грижливата му стопанка придоби известна увереност в писането. Но най-, най-важното е, че чрез него създадох приятелства, които ми помагат, когато ми е трудно, радват ме, когато ми е сиво и събуждат любопитството ми, когато ми е скучно. Затова още повече се радвам на „творението“ си и търпя капризите му и досега да отказва да се нарича „Нечий“ блог. 
          Надявам се и за вбъдеще да намирате причини да се отбивате в „Ничия земя“ и да ви е толкова приятно да си бъбрим в коментарите, колкото и на мен!

_________________________________________
          Искам специално да благодаря на моя добър приятел – der_auslander, който мълчаливо чете блога ми, за чудесния подарък! Благодарение на него вече имам английския оригинал на разказа, който превеждам. И се надявам вече да не е толкова мълчалив.

Кратка отчетна

 

Вярно е, че пиша кратко, но напоследък го правя и рядко. И реших да представя кратък отчет, за завъртялите ме събития през последните 10-тина дни.

Проблемите започнаха миналата събота. В сряда вече вдигнах ръце и казах: “Ще го водим на специалист!”. И така в четвъртък сутрин цъфнахме пред вратата на въпросният специалист. Посрещат ме:

-          Заповядайте!

С нежелание пристъпвам прага.

- Какво му има? – оглежда с преценяващ поглед.

Въздъхвам и свивам рамене притеснено.

-          Не работи ли?

… Стоп, стоп, стоп! Май пропуснах някои неща. Не водя сина си на доктор-специалист (слава богу!), а компютъра на ремонт. Работата е там, че преди известно (не знам колко) време машинката започна ръмжи като моторна резачка. Докато аз се мотаех, изчаквайки да видя дали няма “да се оправи от самосебе си” (любим метод на тези, които не разбират от техника), синчето взе, че се разболя. Компютъра тутакси потъна в забвение и почти не се включваше, защото подлудяваше всички ни с дрезгавия си вой. И така, докато малкия се оправи и гледането на клипчета с коли излезе отново на дневен ред със страшна сила. Та до къде бях стигнала за въпросният четвъртък? А, да: