Какво им куца на крилатите мисли

          Ето ви два популярни израза:

„Великите умове мислят еднакво.“

„Нищо не е достатъчно дуракоустойчиво, защото глупаците са така изобретателни.“

          Само на мен ли ми се набива в очи противоречието?!? От кога изобретателността върви за ръка с глупостта и еднаквото (иначе казано – стандартното) мислене е издигнато до висотата на величието?

Лабораторни хроники

          Toва е откъс от много любимо произведение. Ако ви е станало интересно, целите „Хроники“ можете да прочетете ТУК.
_________________________________________

15 Юни
Първият работен ден. Радостен съм. Учението свърши. Вече ще съм от полза за обществото. Обясних това на новия ми шеф. Той ме изгледа някак странно.

16 Юни
Задобрявам. Запознавам се с жаргона и с основните ценности на новия колектив.

17 Юни
Уча се да обслужвам оптиката. По тънкослойните методи. Крайно икономична и многоцелева технология. Детайлите: на екс 50 грама спирт преди закуска. След това енергично издишване върху обработваемата повърхност (лещата) с цел бърза реакция на леките съставки.

18 Юни
Появи се още един новобранец. Математик. Омотан, небръснат, в очите жажда за работа. Аз съм късметлия.

19 Юни
Направихме базов обход. Екскурзия из основните инсталации, една от които ни вдъхна доверие. Мощни хидропроводи. Нагревателна камера. Казаха, че релсите може да се разглобяват!

23 Юни
Наистина – може. Така или иначе е по-добре, използвайки инфрачервени нагреватели, да се топли обядът. Но от сланината освен сос нищо друго не остава.

Юли
Съседите си имат новобранец. Химик. Вчесан, избръснат, но по очите се вижда – наш човек. Правилно и поносимо възприема основните ценности. Реши да суши дрехи във вакуумната камера. Блестящо!

Август – Септември
Напълно овладях задълженията си. Работи се леко и между другото. Животът влиза в релси. Скучно е.

…

20 Май
Получихме лазер. С координатно скеле към него. Картон, кожа и вълна реже без проблем. Стомана обаче не ще.

25 Май
Модифицирахме лазера. Променихме намотките на работното тяло. Въведохме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза от раз бронебойната стомана. Заедно със скелето. Какво да правим сега?

26 Май
Разкроявахме си титанови плочици за домино. Дишахме парите от системата за охлаждане. Понякога се замисляхме.

27 Май
Има решение! Ще участваме в програмата SETI, ще предаваме сигнали във видимия спектър. По замисъл, през нощта сервомеханиката на оптичната система прихваща обекти с определено светене и ги съпровожда в продължение на 2 минути. Чрез лъча се предава кодограмата.

28 Май
Това е! Включваме!

29 Май
(сутринта)
В лабораторията, загледан в установката, чакаше генерал. Крайно вежливо попита ние ли сме тези генетически и умствено непълноценни изобретатели. По негово мнение лица, подобни на нашите, само на такива хора може да принадлежат. Разбрахме се. Попита колко време е работило нашето устройство. По диаграмите – 4 часа. Генералът се опули: 4 часа! В два от спътниците оптиката е [beep]!. И всичките три [skipped] [skipped] и [skipped]! Ако това [beep] още веднъж се насочи нагоре, аз тук всички [skipped] в [beep]!.. Страх ни е. Генералът е 140 кг – с тези рамене просто трябва да ни сграбчи… Страх!

29 Май
(обяд)
Поихме генерала. Попремина му. Успокои се. Каза, че може би на противника му е по-зле. При него ще има проблеми с 5 или повече спътника… Устройството той ще го вземе, ако до довечера не започне война…

29 Май
(вечерта)
Чакахме войната. Обяснявахме на генерала установката. Разбра всичко. Поинтересува се от съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Гъсто почервеня. „Е,.. о!.. Е, нали, <Зелени човечета> – това добре, но <…> – това е преувеличение. И по натам… Също преувеличение…“ – Затова пък вече ни гледа с уважение.

30 Май
Шефът ни заведе до ограден участък 2 на 6 метра. Обясни, че той лично няма да се поскъпи за паметници на всеки от нас. Ако искаме – бронзови, може и позлатени. Ако още веднъж, [skipped], някой!.. Кълняхме се. Кълняхме. Размина се.

За ценността на различията

Там, където всички са еднакви, никой не е нещо особено.

 

Те са сред нас (Лутания 2)

            Като се поогледах по какви ключови думи намират блога ми се оказа, че е населен с най-разнообразни странни твари. И аз (естествено) съвсем на място – сред тях. Защото сме си лика-прилика!

 

Таласъми  - крият се под леглото. Не смеят да излязат, защото ги плаша. Караконджолите, обаче са при Nicodile.

 

kanibali  - Да, и са добре нахранени – покрай тези логически задачи що народ изпоядоха…

 

le_grand_elf , ДОБРИ ЕЛФИ  – цяла тайфа добри елфи с предводител дори. (Както казва Елфа: “Е, не се ли радваш сега, че ме познаваш!”) Така, де – все трябва да има и някакви положителни приказни същества в околността, да ни бранят от таласъмите. Любопитното е, че чрез le_grand_elf са ме намирали много повече пъти, отколкото с vilford.

Лутания 1

            Логично е поста да се нарича “Търсения”, но като прочетете по какви ключови думи са намирали блога ми, напълно ще оправдаете заглавието ми. Все пак “търсене” предполага някаква целенасочена дейност с разумна причинно-следствена връзка. Но да караме по същесто:

 

много забравям – добре, де – признавам си! Но все пак по този признак можете да намерите впечатляващо количество блогове. Хайде да си имаме уважението!

 

тунинг мания картинки – Възразявам! В блога сме правили тунинг само на Светлина и не сме помествали никакви картинки. Забавното е, че нещастният човечец, който е искал да изплакне очи с картинки на коли е бил запратен грубо на статия за квантовата физика. Хихи!

 

„без връзка с темата“ – даааа, почти винаги заглавията ми нямат връзка с темата. Понякога дори темата няма връзка с темата. Обаче с тази ключова дума трябва да ми изчетете целия блог, а това е вредно за психиката.

 

тъжни аватари – Кой, бе – аз ли?!!! Яяяяя, тичай при очния си лекар!

 

срамежлив с жени – къде го? Това е рядък екземпляр от изчезващ вид. И от хуманни подбуди искам да го предупредя, че изобщо не му е тук мястото. Ако все пак се мерне, нека се обади – ще ми е интересно да го видя.

 

клуб миш маш – ей, прочухме се! Скоро ще започнем да правим турнета като известните DJ-и.

 

нещо младо за чукане – Брато, освен ако не си над 60 годишен, си в голяма грешка! Освен това при виртуалния секс се чува по скоро щракане и кликане. Освен това ще извиняваш, че докато си толкова на зор, ти се е наложило да прочетеш поста за дислексията. Ако това не ти е убило половия ентусиазъм, поне ще … ограмотен.

 

силово поле – under consruction  :D

 

как да се маскирам – като русалка. На следващия ти въпрос: “Как да стигна до партито с тая опашка – постоянно падам?” да отговаря някой друг!

 

хъркане развод – любопитно ми е дали някой би посочил хъркането като причина за развод?! Защото съм склонна да не го упреквам…

Откъс от „Пилешката супа“

Ад и Рай – същинската разлика

 

Един човек разговарял с Господ за Ада и Рая. Господ му рекъл:

- Ела да ти покажа Ада.

Влезли двамата в едно помещение, където група хора седели на маса около огромна паница с гозба. Всички до един били изпосталели и измъчени от глад. Всеки държал в ръката си лъжица, с която стигал до казана, но всяка лъжица имала дръжка по-дълга от ръката, така че не можели с нея да стигнат до собствената си уста. Страданията им били ужасни.

- Ела сега да ти покажа рая – рекъл след известно време Господ.

Влезли в друга стая, която била същата като първата – паницата с гозбата, групата хора, същите лъжици с дълги дръжки. Но тук всички били сити и щастливи.

- Нищо не разбирам – рекъл човекът. – Защо тук всички са щастливи, а в другата стая нещастни, нали иначе всичко беше еднакво?

Господ се засмял.

- Много просто – рекъл. – Тук са се научили да се хранят един друг.

 

АН ЛАНДЪРС

Из “Пилешка супа за душата” Канфийлд и Хансен

 

Koй посещава блога

Явно тази седмица е седмица на анкетите, та и аз реших да изпробвам новата опция на wordpress. Още „съдържателни“ анкети очаквайте друг път!

Пинокио

          Синът ми цъфва пред мен и казва:
          – Мамо, дай ми Пинокио.
          Гледам го неразбиращо, защото няма такава играчка:
          – Какво искаш, Вальо?
          – Пинокио ми дай, да гледам с него през прозореца.
          Смеейки се отивам да му дам БИНОКЪЛА, с който си игра предишния ден.

Нов израз

          Oт време на време и аз се вдетинявам и тогава много хубаво си играем със сина ми. Едно от нещата, което ме тормози да правя в подобни случаи е да си събирам очите на носа (да кръстосам поглед, иначе казано). Намира го за много забавно и се залива от смях. Но е кръстил упражнението по много интересен начин:
          – Мамо, хайде пак да си смесиш очичките!
         

Най-важният урок

            Учебната година започна и мислите ни неволно се насочиха към училище. И се замислих, какво именно научаваме там. Да, аз обичах да ходя на училище. И с щурия ми късмет попаднах в страхотен клас и имах добри учители. Но какво научих. Ако попитате какво е Училището най-вероятно ще получите някой от следните отговори:

1. Натрупваш знания.

2. Научава те да учиш.

3. Подготвя те за живота.

Е, това последното ми е любимо, защото е толкова разтегливо, че все едно нищо не казва. Но прочетох нещо, което ме накара да разбера, че по някакъв странен начин е и най-точното.

 

“Професор по социология от един колеж завел група студенти в бордеите на Балтимор, за да се запознаят с живота на двеста тамошни момчета и ги помолил да дадат писмена преценка за бъдещето им. За всяко от тях, студентите посочили: „Без перспектива“. Двадесет и пет години по-късно на това изследване попаднал друг професор по социология. Той решил да продължи идеята и заедно със студентите си да провери какво е станало със същите тези момчета. Студентите установили, че с изключение на двадесет, които били сменили местожителството си или били починали, 176 от останалите 180 момчета, са постигнали впечатляващи успехи като адвокати, лекари и бизнесмени.

Професорът бил изумен и се захванал да търси причината за това противоречие. За щастие, всички някогашни момчета — вече мъже, живеели в околността, така че той имал възможност да зададе на всеки от тях въпроса: „Коя е причината за вашия успех?“ И всеки с дълбоко вълнение отговарял: „Една учителка“.

Учителката все още била жива, професорът я открил и запитал възрастната, но все още енергична жена, каква е използваната от нея вълшебна формула, благодарение на която тези момчета са се измъкнали от бордеите и са се справили така блестящо в живота.

Очите на учителката засияли и на устните и трепнала приветлива усмивка: „Много е просто — казала тя. — Аз обичах тези момчета.“”

 

Ерик Батьруьрт (цитатът е от книгата “Пилешка супа за душата” на Канфийлд и Хансен)