Пинокио

          Синът ми цъфва пред мен и казва:
          – Мамо, дай ми Пинокио.
          Гледам го неразбиращо, защото няма такава играчка:
          – Какво искаш, Вальо?
          – Пинокио ми дай, да гледам с него през прозореца.
          Смеейки се отивам да му дам БИНОКЪЛА, с който си игра предишния ден.

Дете на задната седалка

…. Тате, газ. Газ. Газ. Дай газ. Газ! Газ! Газ. Дай газ. …ОПЕЛ ВЕКТРА…  ГАз. гАз. гаЗ! гаЗ! Гаааааз. Газ, газ, газ, газ, газ. гАз. Дай газ. Газ. Газгазгаз. ГАЗ! гаЗ! гаЗ! Газ. … МИНИ КУПЪР… гАз. Гаааааз. Дай газ. ГАз. Газ. Газгазгаз. … ВИЖ, МАМО, ГЛЕДАШ ЛИ?… ГАЗ! Газ. гАз. гАз. гаЗ! ГАз. Дай газ. Дай газ. Газ. гаЗ! ГАЗ! гАз. Гаааааз. … ПАСАТ… Газ, газ, газ, газ, газ. Газ. гаЗ! гаЗ! Газ. Газгазгаз. Дай газ. Гаааааз. Газ. …. ПОРШЕ КАЙЕН… Газ. ГАз. Газгазгаз. гаЗ! гАз. ГАЗ! Газ. Газгазгаз. Газ. гаЗ! Газ, газ, газ, газ, газ. гАз. ГАз. Газ. гаЗ! … ЯГУАР !!! ВИЖ! ВИДЯ ЛИ, ВИДЯ ЛИ?… Газ. Дай газ. Газ. ГАз. гАз. ГАз. Газ. Газгазгаз. Газ. гАз. Гаааааз. Дай газ. … ФИАТ… Дай газ. Дай газ!!! Газ! Газгазгаз. гАз.  гаЗ! гаЗ! Гаааааз. ГАЗ! … ОПЕЛ, ОПЕЛ, ОПЕЛ – ТРИ ОПЕЛА…

Приказка за Дени4еро

Когато мама ме събуди след обяд, изглеждаше някак развълнувана. Каза, че ще ме води на сладкарница. Нищо вълнуващо не видях. После добави, че ще сме с Калинчето и Диана. Супер! Харесвам Калинчето, защото има дълга руса коса, а Диди харесвам, въпреки, че няма такава. Надигнах се и даже не се лигавих много, докато се приготвяме. Мама определено остана изненадана. Дори тръгнахме по-рано. Напъхаха в устата ми близалка, а мен – в едно такси и поехме към сладкарница “Пчела”. Подразбрах, че трябва да се срещнем с някого там. Тайничко се надявах да е Мечо Пух – той винаги е около пчелите. Не познах. Първо се появи един мооооого висок батко. (Казвам аз на мама, че не бива да се прекалява с витамините.) Някои го наричаха Елфа, други Марти. Ами като не знаят как се казва – да го питат. Големите са много странни.

Нов израз

          Oт време на време и аз се вдетинявам и тогава много хубаво си играем със сина ми. Едно от нещата, което ме тормози да правя в подобни случаи е да си събирам очите на носа (да кръстосам поглед, иначе казано). Намира го за много забавно и се залива от смях. Но е кръстил упражнението по много интересен начин:
          – Мамо, хайде пак да си смесиш очичките!
         

Земя

“Защо възрастните не вярват в това, в коета са вярвали като деца? Нали би трябвало да са поумнели.”

 

            Ако преди време ми бяха казали, че най-важните уроци ще ми даде 3-4 годишно дете, щях да се изсмея и да реша, че са сантиментални бъртвежи. Сега гледам в пода. Е, какво пък – уроците са си уроци, важното е да влязат в главата ти. Вчера синът ми ме накара да осъзная, че докато съм растяла, съм забравила нещо много просто и правилно. Знаела съм го, но така сериозно съм го пренебрегвала през годините, че го знам само на теория, но вече не вярвам в него.

Как се приготвя багаж с дете

Последен ден преди заминаването. На бюрото лежат прилежно съставени списъци за всички необходими неща, които трябва да бъдат сместени в саковете най-сетне. И единственото разумно време това да бъде свършено е по време на следобедния сън. Даааа, теоретично звучи добре. Малчуганът е сложен с всички необходими ритуали в леглото, аз съм се измъкнала в другата стая – остава само тънкият момент със заспиването.

- Мамооо, жаден съм. – за трети път.

Вмъквам се в стаята.

- Нали пи водичка преди малко?!

- Още ми се пие.

Взема чашата от ръцете ми, отпива една глътка и доволно ми я връща.

- Хайде сега заспивай.

Заставам в коридора в очакване на следващия номер от програмата. И той не закъснява.

Лек срещу хъркане

             Нормална картина – вечерята е приключила, синът ми е пръснал играчките си по пода и се забавлява, аз го надзиравам и хвърлям по едно око на телевизора, а мъжът ми се е излегнал на дивана и спи. И то се чува! Ама така се чува, че ми се налага да увелича звука на TV-то. Малкия спира да играе и вдига поглед. От едната страна телевизора, от другата хъркането – че то така изобщо не се чува като си бръмчи с уста. Решава, че по-дразнещия шум идва откъм дивана и застава до баща си. Изглежда заспал. Навежда личице на 4 пръста това на татко си и го гледа внимателно около половин минута. Изправя се – дааа, наистина спи. Интересно! Мама като спи не прави така. Хм, ако го събудя, ще ми се кара. Ама много ми пречи! От къде ли идва звука? Оглежда. Ха, устата му е отворена! Сигурно е от там. Ами нормално, те повечето звуци от там излизат. Е, това решава проблема. Решително сбутва татко си и казва: 
            - Тате, не хъркай! Дишай през носа! 

Плажни игри за родители

Ще са ви необходими: море, плаж, родители, деца – поне 1 брой, слънцезащитен лосион, плажна кърпа.

 

Игра Първа:

Намазвате детето обилно с лосион. После го пускате в морето, за да придобие нужната хлъзгавост. Оставяте го да си играе докато се умори и посинее от студ (за да имате поне малък шанс за спечелване на играта). След това казвате:

-          Хайде вече да излизаме от водата!

И играта започва.

Кого следва луната

Пътуваме. Синът ми гледа през задното стъкло към бледия сърп на Луната на все още светлото небе. След известно време се обръща към мен с удивен и очарован поглед и ми доверява:
   – Виж, мамо, Луната върви с нас…