Идеята за репортажа се роди
след среднощен чат с Хвърковатата чета
___________________________________________
(Един репортаж на Радост Блогова)
Радост Блогова: Добър ден, драги читатели! Намираме се сред красивата природа в местността край Сопот. Тук сме по покана на Подуенските баби, които са решили днес да извършат първите си полети с парапланер. Пилотите, които ще летят в тандем с бабите, са вече тук и подготвят екипировката, но доколкото разбирам ще трябва да изчакаме доста за подходящ вятър. Ето ги и тях – сред глъчка и смях пристигат самите Подуенски баби!
(Предварително се извинявам, че записът е непълен и присъстват само откъслечни моменти, но за известно преме оставих диктофона си без надзор и очевидно скучаещите баби са решили да проверят “тез’ копчета за кво ли са”.)
– Младеж, къде си си оставил мАтора ни знам, ‘ма каската ти’й ощи на главъта.
– На Варвара тука й турете поне две момчета, чи е по-дибелшка – един ни мож’ я дигна гори.
– Моля, никой да не пипа екипировката – изключително опасно е.
– Младеж, аз туй дет’ го рече ни гу знам, ама в тез вЪрви и тез големи чаршафи, дет’ сте ги опнали връз тревата, някой ша се препъне и ша се претрепе, тъй да знайш!
– Аз нема да са качвам гори, ама съм ви донесла, момчета, от домашната ракийца на моя дедо – огин е, огин! Я пийнете по 1-2 чашки да са сгрейте дукат’ чаками.
– Сийке, ила виж какво макраме са плите само от въжетата на туй дет’ шъ летим с него – идно пано шъ изкараме дукат’ чакаме.
– Аз пък съм си ‘зела плетка – да ни си губя времито горе на тандема.
– Кино, мари, да ти са ни види и чисницата – как’о зафана да сгъваш парашутите по тревътъ.
– Не му са вика парашут, ами параЛЕТ – нъл’ лети.
– ПараПЛАНЕР, бабо – вмята примирен мъжки глас.
– Тъй де, нъл и аз туй рекох, момче.
– Какви пет крачки, докат’ излетим бре, момче, знайш ли как мъ върти коляното – едвам ходя.
– Ни бой са ма, Ганке, шъ ти дам мойти магнитни наколенки.
– Марийо, свали си ролките от глъвъта – у фризжорскио салон каските са други, с тез’ тука не мож’ са накъдри.
– Сийка що тъй я умутаха с тез върви и ремъци?
– Да не им избега сигур’…
– Ганке, виж идно младинко веке каца.
– Те гаче се залюбиха с пилотчето – я как са пригръщат.
– Тц, тц, тц, оти са мъчат, ам’ не ходят да си легнат…
– Бабо, прилошава ли ти като гледаш от високо?
– Ни бой са, момче, аз без очила нищо не видим. Преди да тръгнем ша ги сваля и хич няма да разбера на колко високо сми.
След полетите всички Подуенски баби бяха в отлично здраве и разположение на духа, а пилотите обявиха край на летателния сезон. И отидоха да се възстановяват психически.
Oчаквайте следващия ни репортаж от центъра на събитията! С Вас беше Радост Блогова.
