Ничия земя

Блог за маловажни неща

Архив за категорията 'Стихове'

Краят на лятото

Публикувано от vilford на август 30, 2008

* * *

Незабележимо – като скръб -
лятото – свърши бавно.
Прекалено незабележимо -
за да изглежда коварно.

Една пречистена тишина -
дълъг здрач и силуети-
Природата прекарва – сама -
следобедите иззети-

Чужда изгрява сутринта -
досадна – и вежлива -
като гостенка – която стои -
а трябва да си отива.

Тъй – без да полети с криле -
без кораб – да му помага -
нашето лято – с лекота -
в красивото избяга.

*                         Eмили Дикинсън

Публикувано в Стихове | Tagged: , , | Leave a Comment »

Пролетта на Емили Дикинсън

Публикувано от vilford на юни 12, 2008

http://www.imsa.edu/learning/acprograms/english/images/EmilyDickinson.jpg

Емили Дикинсън  (1830-1886)

* * *

Напролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне – Прочетете остатъка от публикацията »

Публикувано в Стихове | Tagged: , , | 14 Коментара »

През прозореца

Публикувано от vilford на юни 5, 2008

http://www.galleryone.com/images/hanks/hanks-waiting-in-rain.jpg

Миряна Башева

* * *

Бързия ли, експрес ли чакам?
Чаках, пушех и ставах – мъж…
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Веки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.

И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.

Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.

Публикувано в Стихове | Tagged: , , , , | 13 Коментара »