Публикувано от vilford на август 30, 2008
* * *
Незабележимо – като скръб -
лятото – свърши бавно.
Прекалено незабележимо -
за да изглежда коварно.
Една пречистена тишина -
дълъг здрач и силуети-
Природата прекарва – сама -
следобедите иззети-
Чужда изгрява сутринта -
досадна – и вежлива -
като гостенка – която стои -
а трябва да си отива.
Тъй – без да полети с криле -
без кораб – да му помага -
нашето лято – с лекота -
в красивото избяга.
* Eмили Дикинсън
Публикувано в Стихове | Tagged: Емили Дикинсън, лято, поезия | Leave a Comment »
Публикувано от vilford на юни 12, 2008

Емили Дикинсън (1830-1886)
* * *
Напролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне – Прочетете остатъка от публикацията »
Публикувано в Стихове | Tagged: Емили Дикинсън, поезия, Mузика | 14 Коментара »
Публикувано от vilford на юни 5, 2008

Миряна Башева
* * *
Бързия ли, експрес ли чакам?
Чаках, пушех и ставах – мъж…
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.
Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.
В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Веки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.
Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.
И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.
Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.
Публикувано в Стихове | Tagged: Миряна Башева, Снимки, дъжд, Mузика, стихотворение | 13 Коментара »