Цветя за Елджернон (последна част) – Даниел Кийз

(към осма част)

14 юли. Отново неделя. Няма какво да правя защото теливизора ми се счупи и нямам пари за поправка. Май изгубих чека от лабраторията за този месец. Не помня.

            Ужасно ме боли глава и аспирина почти не ми помага. Мисиз Флин вижда че наистина съм болен и й е жал за мене. Тя е много добра жена стига само някой да се разболей.

 

22 юли. Мисиз Флин извика някакъв чуж доктор. Уплашила се че умирам. Казах на доктора че не съм толкоз болен само понякога забравям всичко. Той ме попита имам ли приятели или роднини и аз отговорих че никой си нямам. Казах му че преди имах приятел Елджернон но той беше мишка и ние често се състизавахме. Той ме погледна някак странно сякаш помисли че съм луд.

            А като му казах че съм бил гении се усмихна. Говореше с мене сякаш съм малко дете и намигна на мисиз Флин. Разсърдих се и го изгоних защото ми се потиграваше като другите преди.

 

24 юли. Вече нямам пари и мисиз Флин казва че трява някъде да работя за да си плащам квартирта а не съм плащал повече от два месеца.

            Не мога да правя нищо освен работата която вършех в “Компания за произвоство на пласмасови кутии – Донеган”. Не искам да се връщам там, защото ме познаваха когато бях умен и можеби ще ми се смеят. Но не зная какво друго да правя да изкарам пари.

 

25 юли. Гледах някои от старите ми отчети и много странно но не мога да прочета какво съм писал. Расчитам някои от думите но не ги разбирам.

            Мис Киниен идва и стоя пред вратата но аз й казах ей вървете си не искам да ви виждам. Тя се расплака и аз също но не я пуснах щото не исках да ми се присмива. Казах й че вече не я харесвам. Казах й че повече не искам да съм умен. Това не е истина. Още я обичам и още искам да съм умен, но трябваше да й каза тъй за да си тръгне. Тя платила на мисиз Флин за стаята ми. Не искам така. Трява да си намеря работа.

            Моля ви направете така че да несе разуча да чета и пиша.

Цветя за Елджернон (VIII част) – Даниел Кийз

(към седма част)

15 юни. Отново идва д-р Щраус. Не пожелах да му отворя и го помолих да си ходи. Искам да ме оставят на мира. Станал съм обидчив и раздразнителен. Чувствам как тъмнината се сгъстява. Трудно ми е да изхвърля от главата си мисълта за самоубийство. През цялото време си напомням, колко важен ще се окаже в последствие този интроспективен дневник.

            Но колко странно е усещането, да вземеш в ръцете си книга, която с удоволствие си чел преди по малко от месец и да откриеш, че напълно си я забравил. Помня какъв велик мислител ми се стори Джон Милтън, но когато днес се опитах да чета “Загубения рай”, не разбрах абсолютно нищо. Толкова се вбесих, че запокитих книгата в другия край на стаята.

            Трябва да опитам да запазя нещичко. Нещо от онова, което узнах за даденото ми време. О, Господи, не ми отнемай всичко…

 

19 юни. Понякога вечер излизам на разходка. Миналата нощ не можах да си спомня къде живея. Доведе ме един полицай. Имам чувството, че някога, много отдавна, това вече ми се е случвало. Продължавам да се убеждавам, че съм единствения човек в света, който може да опише какво ми се случва.

Цветя за Елджернон (VII част) – Даниел Кийз

(към шеста част)

 

12 отчет за тoва, което се случва

 

23 май. Случи се днес. Елджернон ме ухапа. Минавах през лабораторията да го видя и когато го извадих от клетката, той заби зъби в ръката ми. Сложих го обратно и известно време го наблюдавах. Беше неспокоен и раздразнителен.

 

24 май. Бърт, който отговаря за опитните животни, съобщи, че Елджернон се променя. Става необщителен, отказва да минава през лабиринта. И не се храни. Всички са в недоумение, какво може да значи това.

 

25 май. Сами хранят Елджернон, който вече отказва да решава задачата със сменящите се ключалки. Всички ме отъждествяват с него. В известен смисъл ние и двамата сме “първи”. Всички се преструват, че поведението на Елджернон не е предвестник на влошаването на собственото ми състояние. Но е трудно да се скрие факта, че някои от животните, подложени на същата операция, се държат странно.

            Д-р Щраус и д-р Немюр ме помолиха повече да не идвам в лабораторията. Знам за какво си мислят, но не мога да се съглася с тях. Не съм се отказал от намерението си, да развия изследванията им. При цялото ми уважение към тези достойни учени, прекрасно осъзнавам пределите на възможностите им. Ако съществува някакво решение, трябва да го открия сам. Напълно неочаквано факторът време придобива голяма важност за мен.

Цветя за Елджернон (VI част) – Даниел Кийз

(към пета част)

18 май. Развълнуван съм. Вчера вечерта срещнах мис Киниен – не я бях виждал повече от седмица. Стараех се да не засягам високоинтелектуални въпроси и говорех на прости всекидневни теми, но тя обезпокоено ме погледна и попита, какво разбирам под изменение на математическия еквивалент в Петия концерт на Доберман.

            Когато се опитах да й обясня, тя ме спря и се разсмя. Подозирам, че не разговарям на подходящо ниво. Каквато и тема да засегнех, не можех да намеря общ език с нея. Виждам, че вече почти не мога да общувам с хората. Добре, че на света има книги, музика и проблеми, за които мога да мисля.

 

20 май. Без инцидента с разбитите чинии, така и нямаше да забележа 16-годишния младеж, мияч на чинии, в закусвалнята, където вечерям.

            Чиниите с грохот се разсипаха на пода, пръснаха се на парчета и на всички страни под масите полетя разбит бял порцелан. Объркан и стреснат, младежът замръзна, здраво стискайки празния поднос. Свиркането и подвикванията на посетителите (викове: “Лелее, язък за чиниите!”, “Честито!”, “Няма да изкара дълго тук…”, които неизменно се надигат в ресторантите, при такива случаи), като че ли още повече го смутиха.

            Когато, привлечен от шума, се появи собственика, момчето се сви от страх, сякаш очакваше да го бият и вдигна ръце напред, за да се предпази от евентуален удар.

Цветя за Елджернон (V част) – Даниел Кийз

(към четвърта част)

28 април. Не разбирам, как не съм забелязал колко красива е мис Киниен. И е само на 34 години. Има кафяви очи и пухкава кестенява коса, събрана на кок на тила.

            Вероятно, защото още от самото начало тя ми изглеждаше недостижимо гениална – и много, много стара. А сега, с всяка наша среща тя става все по-млада и по-привлекателна.

            Хапнахме и дълго си говорихме. Разсмях се, когато ми каза, че напредвам много бързо и скоро ще я оставя зад себе си.

            - Истина е, Чарли. Вече четеш по-добре от мен. С един поглед прочиташ цяла страница, а за същото време аз схващам едва няколко реда. И четейки, запомняш и най-малките подробности. А аз, в най-добрия случай, си спомням само общия случай на прочетеното.

            - Аз не се чувствам умен.Има толкова много неща, които не разбирам.

            Тя извади цигара и аз й подадох огънче.

            - Трябва да бъдеш малко по-търпелив. За нещата, които на теб ти отнемат някакви си дни и седмици, при нормалните хора е нужен половин живот. Ти попиваш знания като огромна гъба. Факти, цифри, всевъзможна информация. И скоро ще започнеш да съпоставяш всичко това. Ще осъзнаеш взаимодействието между отделните области на знанието. Съществуват много нива, Чарли – това са стъпала на огромна стълба, които водят все по-високо и ти все по-добре ще опознаваш обкръжаващия те свят.

            Тя помръкна.
            - Само се надявам…

            - Какво има?

            - Няма значение, Чарли. Просто се надявам, че съветвайки те да се решиш на това, не съм направила грешка.

            Аз се разсмях.

            - Как може да говорите така? Всичко се развива както трябва. Дори Елджернон е все още умен.

            Известно време седяхме мълчаливо и аз разбрах какво има предвид. Мислеше ми се за тази възможност, колкото на старец за смъртта. Знаех, че това е само началото. И разбирах какво има предвид под стъпала, защото вече преодолях някои от тях. При мисълта, че ще я надмина, ми стана тъжно.

            Влюбен съм в мис Киниен.

Цветя за Елджернон (IV част) – Даниел Кийз

(към трета част)

10 отчет за тoва, което се случва

 

21 април. Още не съм тръгнал на работа. Помолих мисиз Флин, хазайката, да се обади във фабриката и да каже на м-р Донеган, че съм болен. Напоследък мисиз Флин ме гледа много странно, сякаш се страхува.

            Мисля, че е добре, че разбрах как всички ми се присмиват. Много мислих. Това е така, защото съм толкова смотан и даже не забелязвам, кога върша глупости. Хората си мислят, че е смешно, когато глупавия човек не може да прави всичко като тях.

            Във всеки случай вече разбирам, че с всеки ден ставам по-умен. Знам препинателните знаци и мога да пиша правилно. Харесва ми да търся в речника трудни думи и успявам да ги запомня. Сега чета много и мис Киниен казва, че чета много бързо. Понякога дори разбирам за какво става въпрос и го запомням.

            Мис Киниен казва, че освен история, география и математика, ще уча и чужди езици. Доктор Щраус ми даде няколко нови ролки с ленти, за да ги зареждам, когато си лягам.

            Днес съм доста по-добре, но струва ми се, все още малко се сърдя на хората за това, че винаги са ми се присмивали и ме правеха за посмешище, защото бях глупав. Когато, както казва д-р Щраус, поумнея и моя IQ 68 се утрои, може би ще стана като останалите и хората ще ме обичат и ще се отнасят приятелски.

            Не съм много наясно какво е IQ. Д-р Немюр казва, че IQ измерва степента на умствени възможности на човека – като везните в аптеката. Но д-р Щраус не беше съгласен и каза, че IQ не е мярка за интелекта. Каза, че IQ показва нивото на интелекта като цифри на мензурка. По тях се разбира още колко течност трябва да се добави, за да се напълни.

            А когато попитах Бърт, който проверява интелигентността ми и се грижи за Елджернон, той каза, че и двамата не са прави (но трябваше да обещая, че пред тях – нито дума). Бърт казва, че IQ измерва различни неща, в това число и нещо от това, което човек е успял да изучи и че честно казано този IQ е глупост.

            И до днес не зная, какво точно е IQ, с изключение на това, че моят скоро ще надмине 200. Замълчах си, но все пак не ми е ясно, как ще разберат колко е нечий IQ, като си нямат представа какво е той или къде се намира.

            Д-р Немюр каза, че утре трябва да мина теста на Роршах. Интересно това какво е.

Цветя за Елджернон (III част) – Даниел Кийз

(към втора част)

6 април. Победих Елджернон. Даже не знаех че съм го победил докато Бърт лаборанта не ми каза. Втория път загубих щото ама толкоз се валнувах че паднах от стола преди да свърши играта. Обаче го бих още осем пъти. Може пък и да ставам умен щом победих такваз умна мишка като Елджернон. Но не се чуствам поумен.

            Исках още да се състезавам със Елджернон но Бърт каза за един ден стига. Разрешиха ми да го подържа за минутка. Той не толкоз лош. Мекичък е като топчица памук. Примигва и като си отвори очите те са черни покрая с розовичко.

            Казах че може да го нахраня защото ми стана неприятно че го победих а аз искам да съм добър и да дружа със сички. Но Бърт каза небива. Елджернон е много особена мишка със същата опирация като мойта и той първи от сички животни е останал умен толкоз дълго. Той каза че Елджернон е толкоз умен че трява секи ден да решава задача зада получи ядене. Туй е нещо като ключалка на врата коят сменят секи път когат влиза вътре да яде затуй секи ден той трява да научава нещо ново зада си получи яденето. Стана ми жал за него щото ако не може да научи нещо ще остане гладен.

            Не е правилно да караш някого да минава испитания за храна. Ще му хареса ли на доктор Немюр ако трява да минава испитания секи път кат огладнее. Мисля че с Елджерон ще станем приятели.

Цветя за Елджернон (II част) – Даниел Кийз

(към първа част)

 

6 отчет за тва което се случва – 15 март

            Опирацията не болеше. Направиха ми я докато съм спял. Днеска снеха от главата и очитеми бинта и мога да пиша отчети за тва което се случва. Доктор Немюр като видя другите ми отчети каза че пиша думата о т ч е т неправилно и ми показа как трява да я пиша думата к о е т о също. Трява да опитам да го запомня.

            Трудно мие да запомням как е правилно да се пише. Доктор Щраус казва че трява да пиша сичко което ми се случва но повече трябва да расказвам какво мисля и чуствам. Когато му казах ас не умея да мисля той каза опитай. Прес цялото време докато имах бинт на очите се опитвах да мисля. Ништо не стана. Незнам за кво да мисля. Може би ако го питам той ще ми каже как да го правя нали сега трява да стана умен. За какво мислят умните. Сигурно измислят нешто. Искам вече да мога да измислям.

 

7 отчет за тва което се случва – 19 март

            Все съштото. Минах много испити и състезания с Елджернон. Мразя я тая мишка. Винаги ме бие. Доктор Щраус каза че трява да ги играя тез игри. И още каза че скоро пак ще трява да преминавам през съшите испити. Ония шантави мастилени петна. И ония шантави картинки. Обичам да рисувам мъж и жена но няма да тръгна да лъжа за хората.

            Толкоз много се опитвам да мисля че ме заболя главата. Мислех че доктор Щраус ми е приятел но той неми помага. Неми казва за кво да мисля или кога ще стана умен.

Flowers for Algernon – Daniel Keyes

1 очет за тва куето се случва – 5 март 1956

Доктор Штраус казва че отднес трябва да записвам сичко куето мисля и куето мисе случва. Незнам за кво е нужно но той казва че туй е много важно зада видят дали ще ме исползват илине. Надявам се че ще ме исползват. Мис Киниен казва че може даме направят умен. Ас искам да съм умен. Казвам се Чарли Гордън. На 37 години съм и преди две седмици имах ружден ден.

2 очет за тва куето се случва – 6 март

Днес имах нешто като испит. Май несе справих и ми се струва че сега няма да ме исползват. А стана така във стаята стуеше един добър млад човек и държеше някакви бели кртончета и всички бяха исцапани с мастило. Той каза Чарли какво виждаш на туй картонче.

Ас казах виждам петно од мастило. Той каза правилно. Помислих че туй е сичко и станах да си ходя но той ме спря. Каза седни Чарли още не сме свършили. Не помня много добре как беше после ама той каточели поиска да му кажа каво виждам във петното. Ас ништо не видях но той каза че там има картинки че другите хора виждат някви картинки. А ас ништо не можах да видя. Ама наистина се старах да ги видя. Държах картончтата близо до очите си после далеко. Казах ако имах очила штях да виждам подобре слагам си очилата като гледам тиливизор но са в шкафа във куридора. Донесох ги. После казах дайте пак да погледам туй картонче и вече непремено ще намеря картинката.

Много се старах обаче пак не можах да намеря картинката. Виждах само масилено петно. Казах може дами трябват нови очила. Той написа нешто на листа и ас се исплаших че несъм издържал испита. Казах му туй е много красиво петно с малки точици наоколо. Той много се натъжи значи съм збъркал.

Предговор с посвещения

            Наближава шестмесечния юбилей на блога ми и реших да ви спретна един подарък по повода. Е, има още две седмици до тогава, но да не издребняваме. Този път подаръкът ще бъде един за всички (като принципа на мускетарите) и ще е по мой вкус.

            Сигурно вече сте разбрали, че една от слабостите ми са книгите. И наскоро открих, че един от най-любимите ми разкази, никога не е бил превеждан на български език (срамота!!!). При което запретнах ръкави и направих най-доброто, на което съм способна.
            Разказът е “Цветя за Алджернън” от Даниел Кийз (“Flowers for Algernon” Daniel Keyes). За първи път е публикуван през 1959, а няколко години по-късно, по него авторът написва новела. Преиздаван е многократно по цял свят и е печелил най-престижните награди “Хюго” и “Небюла”. В България е издадена само новелата, но разказът е толкова хубав, че непременно трябва да се прочете. Аз го прочетох благодарение на брат си, които има страхотен усет към хубавите книги и винаги се грижел да чета нещата, които си заслужават.

             И тук започвам с уточненията. Аз съм чела разказа на руски и съответно съм превеждала руския вариант, а превод от превод не е добра идея. За съжаление не успях да намеря оригинала, а и не се чувствам толкова сигурна с английския. Позволила съм си да преведа името Елджернон, а не Алджернън както е правилно, тъй като във варианта, който съм чела беше преведен така и го запазих по чисто сантиментални причини. Така или иначе преводът ми е за шепата хора, които четат блога ми. Правописните грешки в началото са напълно умишлени, нека тези, които държат на граматиката, да не се стряскат. И ако някой намери оригинала и има предложения за по-добър превод, да се чувства поканен да помага и поправя.
            Очаквайте първа част на разказа  в понеделник.

             Да се чувстват поздравени:

Astilar, aeren, Blue и батпеп, Вили, Василев, Графа, Диана, Дачи, Дени4еро, Жени, Елфа, Калина, Муниконтин, Нийли, Светла, Яна, както и всички останали, които се отбиват тук от време на време.

 Разказът е специален поздрав и за Светлина, която скоро навърши 20 години.